Но все пак трябваше да признае, че Льоша прекалено лесно я прецени и презирайки я вътрешно, се гавреше с нея, с чувството й, със сладкото очакване на болката. Започваше да осъзнава, че животът с този човек ще завърши с трагедия, а той със сигурност не би позволил нещастието да настигне него. Значи щеше да й се наложи да страда, и при това немалко. Точно затова появата на Нина за нея беше светъл лъч. Нощем, притискайки се към спящата Нина, Аня усещаше истинска страст, до сълзи й се искаше да я гали, да я целува и да я милва, но нямаше опит в женската любов, а и се боеше от реакцията на Нина. Беше й приятно да е под волевия натиск на Нина, но не искаше да я загуби. Любовта й си оставаше несподелена. И дори когато се случи онзи кошмар с изнасилването, когато тя самата като че ли предаде любимата си, всъщност й се струваше, че това е и за да разтърси Нина, да й докаже колко е гадна мъжката любов и по този начин да насочи вниманието й към нея, търпеливата и смирена Аня.
Нина смътно усещаше нарастващото привличане от нейна страна и след първото чувство на отвращение дори успя да свикне с необяснимото раболепие на Аня, към уж случайните й докосвания, към целувките по бузата. При това тя още помнеше ласките на любимия си съпруг и дори в мислите си не можеше да се приближи към тази тема. За нея Аня беше болно и развалено момиче, а и бременна отгоре на всичко, така че много неща й бяха простени. Нина си имаше работа, която я поглъщаше изцяло, и нямаше за кога да се разсейва с дребни неприятности. Даже зверски изнасилена, тя не предприе никакви мерки, отлагайки ги за после, за след работата.
През тези дни тя бе плътно заета с подготовката. Изучаваше обстановката, подготвяше си пътищата за отстъпление, легендата при евентуално задържане. Депутатът Кислевски не подозираше нищо и продължаваше да се суети, да си прави далаверите, да похапва в ресторантите и да спи с разкошни проститутки, а междувременно краят му неминуемо приближаваше.
Веднъж, докато извършваше редовното наблюдение над клиента, тя внезапно откри, че го следят. Сива волга с частен номер следваше депутатския мерцедес почти паралелно с москвича на Нина. Това я разтревожи, тя насочи вниманието си към конкурентите и даже забеляза как те разговарят с някого по радиотелефон. Трябваше да бъде особено внимателна, за да не привлече случайно вниманието им, но тя имаше опит и се справи. Неизвестните проследиха Кислевски чак до Измайловския парк, след което, отново провеждайки разговор с някого по радиото, направиха обратен завой и си заминаха. Заинтригувана, Нина излезе от колата и тръгна след разхождащия се депутат.
Той вървеше, съпровождан от телохранителите си, и при това съвсем не като на разходка, а бързаше. На територията на парка имаше някакво административно здание с ограда. Кислевски влезе вътре, след като размени няколко думи с пазача на вратата, а телохранителите останаха отвън. Той прекара вътре около час, излезе ядосан и даже се развика за нещо на телохранителите. Нататък денят му продължи по разписание.
Вечерта Нина набра от външен телефон номера, чрез който се свързваше с Феликс. Както обикновено, насреща имаше телефонен секретар и тя разказа за следенето на депутата, спомена номера на колата и описа къщата на територията на Измайловския парк. В момента, когато смяташе да затвори, неочаквано се включи Феликс:
— Ало, Бейби! Спри да ходиш след него, чуваш ли? В събота ще си е там със сигурност. Проверено е.
— Кой го следи? — попита Нина.
— Ще проверя, но това е от тези работи, в които не бива да се навираме.
— А сигурен ли си, че в събота няма да го следят? Не искам да ме засекат.
— Сигурен съм — измърмори Феликс.
Нина разбираше, че няма нужда да знае всички подробности по работата, но не можеше да понася да се натъква така на мълчалива стена. Разговорът с Феликс остави у нея силно раздразнение.