В четвъртък вечерта Аня изпитваше особено томление и когато уморената Нина се върна вкъщи вечерта, тя се реши да й сипе в чая стрита таблетка приспивателно. С някакъв вътрешен трепет тя си представяше картини на умопомрачителни усещания, предвкусвайки най-изисканата наслада. Нина изпи чая си машинално, обърна внимание на необичайния вкус, но не реагира. На масата спореха за това, трябва ли да се подава жалба срещу изнасилвачите или не. Аня горещо доказваше, че трябва, а Нина свиваше рамене и си мълчеше. Тя се почувства сънена и отиде да спи, а Аня остана да мие съдовете. Вълнуваше се като момиченце преди първата си среща, дори счупи една чаша.
Нина спеше. Спеше и след като Аня я целуна по шията, прегърна я и се притисна към нея. Тя не чувстваше как Аня лижеше тялото й с горещия си език, как се триеше в нея, наслаждавайки се на извратеното усещане за близост, как впиваше устни в зърната на малките й гърди и изпадайки в истерия, плачеше, забила нос в долната част на корема. Тя спеше, а Аня изпитваше непознато досега наслаждение, напълно обладавайки любимия човек.
Впрочем на сутринта Нина почувства нещо, защото поглеждаше Аня с подозрение. Преди да отиде на работа, Аня приготви кафе, направи пържени филийки, даже успя да измие пода, а Нина я наблюдаваше мрачно и се опитваше да разбере какво е станало.
Аня се облече и се наведе да я целуне.
— Това е, аз тръгвам.
— Чакай — каза Нина прегракнало. — Донеси ми вода.
Аня донесе чаша вода, подаде й я, и Нина каза:
— Седни, Аня.
— Нинуля, закъснявам — жално каза тя, но седна.
Нина я гледаше втренчено.
— Мислиш, че спях ли?
Аня страшно се изплаши.
— За какво говориш?
— Говоря за миналата нощ — каза Нина. — Не ти ли стига, че любовниците ти ме изнасилиха, ами и ти реши да вземеш участие?
— Нинуля, мила… — смънка Аня, чувствайки, как на очите й се появяват сълзи.
— Аня, това е гадно — каза Нина с гримаса.
— Извинявай… — измънка Аня.
— С какво ме упои?
— С приспивателно — призна Аня. — Това не е опасно, аз самата често го използвам.
— Но защо?
Аня не издържа и се разплака.
— Не разбираш ли? Аз… Аз те обичам!… — Тя зарида.
Нина я гледаше с неподправен ужас, както се гледа прокажен.
— Никога няма да мога да го разбера — каза тя.
— Няма вече — изхлипа Аня. — Честна дума, Нинуля… Само не ме гони, моля те! — Тя ридаеше горчиво и безутешно.
Нина нямаше желание да я утешава. Тя действително бе смаяна. В тежкия нощен сън чувстваше, че някой я мачка, целува и лиже, но нямаше сили да се събуди и да спре този ужас. Едва на сутринта, спомняйки си нощните преживявания, тя изведнъж разбра какво е станало, че всички тези упражнения са били любовните излияния на плахата и трогателна Аня. Че това момиче, което би могла да убие с един правилно насочен удар, я е използвала като надуваема кукла за насладите си. Не можеше да го разбере, не изпитваше нищо, освен отвращение, но гледайки плачещата Аня, не се решаваше да я изгони.
— Добре, тръгвай — каза тя с въздишка. — Довечера ще говорим какво да правим оттук нататък.
— Нали няма да ме изгониш? — попита Аня с надежда.
— Ще видим — каза Нина. — Хайде тръгвай. Че ще вземат пак да те изхвърлят от работа, после какво ще правиш…
Аня й се усмихна жално, избърса се с кърпичка, стана и си тръгна с наведена глава.
Нина взе душ, облече се и седна да закуси. Нощните преживявания я напуснаха като досадна дреболия, а трябваше да се мисли за утрешния ден. Утрешният ден беше събота.
Звънна телефонът и тя вдигна слушалката. Тук обикновено й се обаждаше или Феликс, или някой по погрешка.
— Да?
— Шести вариант — дрезгаво произнесе Феликс. — Бързо и чисто.
Той затвори, а Нина продължи известно време да слуша кратките сигнали, опитвайки се да разбере какво може да е станало. Шести вариант означаваше само мястото на среща, а споменаването за чистота предполагаше повишена бдителност, но не беше прието да се правят открити срещи един ден преди акцията. Това значеше, че откритата от нея предишния ден опашка е усложнила ситуацията по някакъв начин.
Шести вариант предполагаше среща на ВДНХ. Там сред дългите алеи лесно можеше да се открие място за отдих. Както обикновено, Феликс беше пръв, въпреки че тя дойде на минутата.