— Впрочем да оставим техниката настрана — каза майорът, когато се разположихме в кабинета му. — Ще ви дам оперативното дело за убийството на капитан Ратников и сами ще се запознаете с всички детайли. Трябва да ви кажа, че Коля Ратников ми беше близък приятел. Още не мога да се успокоя…
— Обичам да се запознавам с документи — казах аз, — но още повече обичам да се запознавам със свидетели. Често с интонацията си, с отношението си към случилото се хората говорят повече, отколкото думите им. Разкажете ми със свои думи, господин майор.
Забелязах как той малко се стегна. Уставните отношения още не предполагаха обръщението „господин“, но вече го внедрявах където можех. На някои това се харесваше, на други не. Демьонок явно не беше свикнал.
— Коля Ратников работеше в органите, както се казва, още от млада възраст. Баща му беше ветеран от милицията, майка му също работеше в нашата система, даже жена му и тя беше инструктор в градското управление. Прекрасно семейство беше.
— Разкажете ми за убийството — помолих аз. — Какво беше това, случайно нападение, отмъщение или какво?
— Кой знае — въздъхна Демьонок. — Винаги сме смятали, че беше свързано с делото, което водеше. Но следователят установи нападение с цел грабеж.
— Делото прекратено ли е, или замразено?
— Делото е прекратено поради смъртта на обвиняемия — каза Демьонок. — Главният заподозрян скоро беше убит при загадъчни обстоятелства.
— Какво разследваше капитанът?
— Някакво тъмно дело за криминални машинации в структурите на властта. Бяха замесени и административни органи, и престъпни групировки в Москва и даже в чужбина. Ставаше дума за много големи пари, така че имаше за какво да го убият. Не разбирам обаче защо не се смилиха над децата.
— Това дело също ли беше закрито?
— Не веднага. Апарин, следователят от прокуратурата, с когото работеше Коля, го повишиха, и след това делото се закри. Сам знаете как става.
— Точно тогава ли е бил откраднат служебният му пистолет?
— Да, Тъй като разследваше такова дело, той постоянно носеше пистолета си в кобур на рамото. Кобурът беше там, но празен.
— Къде се случи това?
— В къщата на Ратникови извън града, по-точно в селото. Селото е малко, но на подходящо място, често сме правили пикници там. Беше почивен ден и цялото семейство се изнесло натам. Както си му е редът, забравили нещо и жена му се върнала с колата в града, за да купи нещо от магазина. Съседите дадоха показания, че пред къщата спрели едновременно три коли. Една бабичка чула викове и се осмелила да се приближи. Изпъдили я още на вратата на двора, при това грубо, с псувни. Един от съседите имал телефон и се обадил в милицията, а когато пристигнаха, всичко вече било свършило. Даже имаше граната на входа, подарък, тъй да се каже, добре, че кварталният се оказа наблюдателен човек.
— А жена му?
— Дошла по-късно. Можете да си представите какво е преживяла.
— Полудяла е, така ли?
— Така казват. Отдавна не съм я виждал, но всеки път, когато я видех, се ужасявах. Някак почерня, стана съвсем дива, за нищо не можеше да говори, освен за Коленка и децата. Често си мисля, че може би за нея щеше да бъде по-добре да се окаже заедно с тях тогава.
— Измъчването на децата ясно показва, че престъпниците са търсели нещо. Какво даде оперативната разработка в това направление?
— Нищо. Апарин установи, че Ратников не би могъл да разполага с никаква сериозна информация и може да става дума само за недоразумение. Така да се каже, за дезинформация. Налице е немотивирано убийство.
Кимнах и погледнах Дроздов. Той с невъзмутим вид отбелязваше нещо в бележника си, но усещайки погледа ми, се прокашля и запита:
— Кажете, Артьом Иванович, родителите на капитана живи ли са?
— Бащата умря още преди този случай — каза Демьонок. — А майката легна болна след всичките тези ужаси. Скоро също си отиде, както се казва. Тя обожаваше внуците си, а след такова нещо…
— Възможно ли е да е държал нещо у роднините си, у близките?
— Проверявахме… Разбирате ли, той беше такъв човек! Всички го обичаха и затова всички искаха по-скоро да открият убийците. Затова паралелно с официалното следствие ние, неговите приятели, провеждахме негласно разследване. Разработихме немалко линии, до които следствието така и не стигна.