— Ами покажете ни списъка — предложи Дроздов.
Демьонок сви рамене, взе предварително приготвената папка с оперативното дело за убийството на капитан Ратников, отвори я и я попрелисти.
— Ето списъка. Да ви го прочета ли?
— Бъдете така добър.
Той започна да чете:
— Виктор Юхнович, по прякор Щърбавия, Андрей Овчинников, по прякор Петела, Владимир Райзман, Николай Савелиев, Пьотър Черкасов, Вълкодава…
— Петечка — казах аз, изведнъж спомняйки си този прякор.
— Да, Петечка — каза Демьонок. — А вие откъде знаете?
— Казахте Райзман, Владимир. Вижте не е ли Владимир Михайлович.
Без дори да погледне, Демьонок отвърна:
— Точно така, Михайлович. Познавате ли го?
— А няма ли Ашот Маркарян? — попитах.
Демьонок бавно затвори папката и отговори:
— Има.
— Така — казах аз. — Много интересно… Какво ще кажеш, Вася?
— Хващам се на бас — каза Дроздов, — че гражданинът Щърбавия, или както там му беше името, е бил застрелян с пистолет система „Макаров“, недостъпен за идентификация поради изчезването.
— Искате да кажете, че и него са го убили с пистолета на Ратников? — попита Демьонок.
— Във всеки случай Райзман, Петечка и Маркарян са ги гръмнали именно с него — казах аз. — Това нищо ли не ви говори, господин майор?
Той сви рамене.
— Какво трябва да ми говори?
Дроздов се разкиска противно, правейки се на групенфюрер Мюлер от легендарния филм „Седемнайсет мига от пролетта“.
— Това, другарю майор, трябва да ви говори, че пистолетът може би не е откраднат. Че някой от приятелите на капитан Ратников гърми с този пистолет целия състав на предоставения от вас списък. Имал е много приятели, казвате?
— Много — каза Демьонок. — Цялото градско управление.
— Значи има избор — каза Дроздов.
— Спокойно — казах аз. — Извинете ме, майоре, но не мога да разбера защо на никой от вас не му е дошла наум най-простата версия. Ако зад Щърбавия са стояли кагебистите, кой друг, освен оперативния отдел би могъл да се добере до него? И освен това не ми се вярва, че не знаете нищо за изстрелите от този „Макаров“. Не ни губете времето, майоре, разказвайте.
Той въздъхна тежко, дълго изпускайки въздуха от надутите си бузи.
— Разбира се, има такава версия — каза той. — Три от убийствата с този пистолет са извършени в Ростовска и Волгоградска област и в Ставрополския край. И тримата убити са в списъка, но тъй като тези дела са били разследвани от местните органи, не е правена връзка.
— Но знаете за това — Отбелязах аз. — Защо не сте вдигнали шум? Нали разбирате, че по този начин си навличате подозрение в съучастие?
— Разглеждате тази връзка субективно — каза Демьонок, видимо изчервявайки се. — Защо да не предположим, че се разчистват сметки в престъпните структури? Следствието установи, че пистолетът е откраднат от престъпниците, и нямаме причина да отхвърляме тази версия.
— И един от тях така се е разчувствал, че е решил да опука всички останали — казах аз. — Хубава версия.
— Във всеки случай нещо ги е изплашило — каза упоритият Демьонок. — Даже след като делото бе официално прекратено след смъртта на Щърбавия, те не посмяха да се върнат.
— Колко са общо? — попитах аз и кимнах към папката с делото. — Ще успеем ли да заварим поне някого жив?
— Според нашите сметки са били десет души — каза Демьонок. — Осем от тях са установени, двама не са известни. От тези осем излиза, че седем са убити. Жив е останал известният аферист Григорий Люсин по прякор съответно Люся.
— О — зарадва се Дроздов. — В пандиза особено си падат по такива прякори.
— Местонахождението му е неизвестно — каза Демьонок.
Станах, раздвижвайки схванатите си мускули.
— Ясно — казах аз. — Ще взема със себе си делото, може да намеря още нещо. Сега ще напиша постановление и разписка. Между другото ще трябва да вземем в прокуратурата и следственото дело. А вие, господа, се заемете с анализ на личния състав. Уточнете кой от близките приятели на капитан Ратников е напуснал управлението през това време, кой би могъл да участва в сериите убийства, изобщо потърсете надеждни свидетели.
— Тези подозрения са оскърбителни за личния състав на нашето управление — проговори майор Демьонок, без да вдига очи.