— Така ли мислите? — запитах аз. — А ако си говорим откровено, майоре? Вие самият бихте ли могли да се заемете с това, имам предвид да определите заподозрените сред колегите на Ретников, ако имахте такава възможност?
Той ме погледна изумено.
— Вие занасяте ли ме, другарю специален следовател?
— Какво ти занасяне — въздъхнах. — Аз бих могъл.
12.
В събота сутринта депутатът Кислевски се събуди от кукуригането на будилника. Спящата до него госпожица недоволно промърмори:
— Господи, откъде пък петел?
— Стига приказки — промърмори, ставайки, Кислевски. — Давам ти всичко пет минути, иначе ще те изкарам в коридора както си си. Действай!
Той живееше в ритъм, определян от времето. За да преуспееш в този живот, трябваше не просто да се скапваш, а да се скапваш в темпо. Слабите отпадаха, а той не се смяташе за слаб. Животът му бе посветен на работата, а за дребните удоволствия оставаха само трохички свободно време. Ето например тава маце, не е професионална курва, а работи в сродна фирма, седи пред клавиатурата, схваща кое как е. Свали я, след като я срещна в едно кафе. Две-три реплики очи в очи, и взаимното разбиране е достигнато.
Разбира се, нали тя живееше в същия ритъм.
Когато след пет минути излезе от ваната, тя действително вече беше готова.
— Дори не се измих — смутено каза тя.
— Ще се измиеш вкъщи.
— Ще се видим ли днес?
Приятно му беше да осъзнава, че тя не идва при него заради парите, а заради ласката и вниманието. Кислевски използваше платените услуги, но едновременно презираше тези жени.
— Да, разбира се, довечера сме в Дома на киното — напомни той. — На ресторант след премиерата. Един познат снобар се набута с цял милиард за някакъв филм, а сега прави и банкет по този повод. Смехория!
— Ще минеш ли да ме вземеш?
— Да, но няма да се качвам. Ще ти се обадя преди това да слезеш и да ме чакаш пред входа.
Той бързо се облече, среса се, взе предварително приготвената чанта и излезе, давайки път на момичето.
Телохранителите го чакаха пред входа, с тях също имаше уговорка. Закараха момичето до най-близката станция на метрото, след което се насочиха към Олимпийския басейн на „Проспект Мира“. Единият от телохранителите караше, другият седеше до него на предната седалка, а Кислевски отзад преглеждаше електронния си бележник. Гнетеше го някакво неприятно чувство и притваряйки очи за момент, той се вслуша в усещанията си, опитвайки се да разбере какво всъщност го безпокои. Естествено, помисли си той, кагебистите, копелетата гадни, или как им викаха сега? В днешно време наоколо са само бандити, даже в органите. Какво като са засекли трансфера му? Само да опитат да се приближат! Като разберат на чий път са застанали, веднага ще се укротят. Това го успокои.
Междувременно Нина вече беше на мястото. Тя дойде по-рано, успя да си сложи служебна престилка, взе кофа и парцал и се зае с почистването на помещението. Когато бригадирката попита коя е тя, Нина смело се позова на началничката, чието име бе научила предишния ден. Имаше много работа, така че я приеха без много приказки. Друг е въпросът, че тя беше със светла перука, с пластини в устата, променящи външността й, а лицето й бе покрито с изкуствени бръчки. Дори си беше сложила контактни лещи, изменящи цвета на очите й. Сега изглеждаше на петдесет и това напълно я задоволяваше.
Кислевски се съблече, сгъна дрехите в личното си шкафче в съблекалнята, постоя под душа, обу си банските и тръгна към басейна. Там вече имаше доста хора, но личният му коридор принадлежеше само на него. Сериозно смяташе за в бъдеще да наеме целия басейн само за себе си, но засега такава финансова операция не му беше по възможностите. Плуваше, за да поддържа форма. Пред себе си имаше немалко примери, когато преуспяващ делови човек забравя за физическото си състояние, разплува се, надебелява и много скоро изпада от състезанието с инфаркт или някаква друга болест. Кислевски смяташе да продължава докрай и затова грижата за физическото състояние беше сред приоритетите му.
Нина мина няколко пъти покрай басейна, гледайки го как плува. Правеше го без хъс, старателно, знаейки колко килокалории трябва да изхаби. Телохранителите също бяха тук, облечени, единият стоеше в единия край на коридора, другият — в другия. Бяха с кожени якета, които не можеха да свалят заради кобурите на рамото, и затова и двамата се потяха. Съботните дежурства при Кислевски се смятаха за вид наказание.