Той плува точно петдесет минути. Животът, който водеше, изискваше буквална точност, затова навсякъде старателно се придържаше именно към цифров ритъм. Може би му се плуваше още, а и времето му позволяваше, но цифрите си искаха своето и той излезе от басейна.
На това и разчиташе Нина. Кислевски излизаше десет минути преди края на сеанса и се оказваше сам в банята. Той винаги старателно си взимаше душ, защото знаеше, че водата в басейна е хлорирана и трябва непременно да я отмие от кожата си. Нина влезе в банята, когато Кислевски, вече свалил банските си, стоеше под душа. Той я видя и попита грубо:
— Какво правиш тука бе, дъртачко?
— Работя — отговори Нина.
— Духаш или какво? — изсумтя Кислевски и се обърна с гръб към нея.
Нина се огледа, измъкна от кофата си парабелума със заглушител, вдигна го и стреля. Чу се пукот като от отварянето на кутия бира. Куршумът отнесе тила на преуспяващия депутат и той падна в кабинката, без да успее дори да гъкне. Кръвта потече в канала, смесвайки се с водата.
Нина спокойно се върна, мина покрай басейна, успя да забележи, че телохранителите спокойно тръгват към съблекалнята и излезе от другата страна. Отби се в женската тоалетна и бързо се преоблече, като махна наведнъж перуката, пластините в устата и служебната престилка. Тя прибра всичко в сака заедно с пистолета. Бързо изтри грима и се измъкна от кабинката. После спокойно излезе от сградата на басейна със сак на рамо, както и всички, които идваха тук. Станцията на метрото беше по-наблизо, но тя предпочете предварително избрания маршрут по Олимпийски проспект, с тролейбуса и нататък. След известно време се оказа на крайбрежната улица покрай Москва-река, където се отърва от сака с вещите на чистачка. Пистолетът бе разглобен и отделно изхвърлен в реката. Не останаха никакви доказателства за присъствието й в олимпийския басейн.
За убийството стана известно буквално няколко минути след като Нина излезе от сградата. Някой от следващата смяна плувци мина случайно и забеляза, че Кислевски лежи на пода в кабинката на душа. Водата продължаваше да тече и затова не съобразиха веднага, че е мъртъв. А когато съобразиха, се развикаха. Телохранителите чуха тези викове, нахлуха в банята с пистолети и двайсет минути държаха на прицел голите хора, чакайки пристигането на милицията. Разбираха, че са провалили работата, и затова бързаха да компенсират провала с енергични действия по разследването.
След телефонното обаждане първо пристигна патрулна кола, после извикаха районната оперативна група, а когато те установиха кой е убит, веднага се обадиха в криминалната. Тази събота басейнът беше затворен чак до вечерта. Самата Шура Романова дойде да се запознае с резултатите от предварителния оглед. Грязнов се появи по-късно, измъкнат от зоопарка, където бе завел племенниците си.
— Здраво пипат — каза той на Романова.
— Пак ли твоите „стрелци“? — мрачно попита тя. — Дълго ли ще си играеш с тях, Слава? Къде е Турецки, това дело е негово!
Вместо Турецки там се оказа дежурният следовател от градската прокуратура, който се опитваше да внесе ред в нещата, но тази дейност не изглеждаше перспективна. Грязнов се обади на Семенихин и Серьожа пристигна с такси. Беше взел със себе си и Лара, измъквайки я от къщи, където Жак създаваше семеен портрет на Колесникови върху дъска за рязане на хляб.
— Ето ги господа следователите — каза Грязнов. — Оправяйте се. Само че бързо, защото скоро ще се вдигне такъв шум, че няма да се чуваме един друг.
— Какво смятате да правите, младежи? — попита ги Романова.
— Преди всичко ще разпитаме свидетелите — каза Серьожа.
— Трябва да класифицираме убийството — обади се Лара.
— Подбрахме някои характерни компоненти…
— Ясно — кисело кимна Романова и се обърна към Грязнов:
— Значи, Слава, докато Турецки е на юг, хвани се здраво с оперативната разработка. Нека помощниците му класифицират каквото си искат, ти ми намери тоя гад, поне по описание. Мене още довечера ще ме замъкнат при министъра, няма начин! Съберете ми поне нещо да не ме е срам.
В банята и съблекалнята вече се суетяха експерти, криминалисти, фотографи, оперативни работници, много хора бяха задържани, за да дадат показания, и сега ги разпитваха в различни помещения на басейна. По-късно се изтърсиха представителите на пресата и телевизията. Романова набързо се изнесе и Грязнов се зае да въведе ред в целия хаос. Времето на убийството и средството на престъплението бяха установени бързо, тъй като големият цифров часовник се виждаше от всички, а охраната беше следила внимателно времето. От девет сутринта до десет без десет убитият Кислевски плувал в басейна и го видели поне двайсет души. Не разговарял с никого, влязъл в банята и след осем минути бил намерен мъртъв. Никой не е виждал подозрителни лица, макар че охраната на Кислевски се опитваше да набеди някакъв тип, който се обърнал във фоайето към него с молба да му даде огънче. Персоналът на басейна също не можа да каже нищо, защото текучеството на кадрите беше значително и едва ли не всеки ден се появяваха доста нови хора. Бригадирката се сети за новата чистачка по-късно, когато в края на този ненормален ден проверяваше предадения инвентар. Когото и да питаше, никой не можеше да каже къде се е дянала. Наистина, имаше свидетели, които твърдяха, че са видели милиционерите да я разпитват, но това не беше сигурно. В крайна сметка бригадирката се реши да разкаже на следователите за загадъчната чистачка, макар по време на разказа да стана ясно, че в него няма нищо загадъчно. Идва новата жена, попада на такова нещо — ясно, че се е изплашила и е избягала. Все пак внесоха показанията на бригадирката в протокола и ги включиха към делото.