С делото се зае градската прокуратура, но Грязнов обеща на членовете на групата на Турецки, че когато шефът им се върне, всичко ще отиде при него. Самият майор от цялата суматоха разбра едно: беше извършено поръчково убийство, добре подготвено и отлично изпълнено. Разполагаше с двайсетина описания на хората, излезли от зданието на басейна в краткия интервал от време, когато би трябвало да си тръгне убиецът, но той знаеше колко струват тези описания. Грязнов добре разбираше, че нито едно от тези убийства няма да бъде разкрито, докато не стане чудо, и беше зает само с това, да демонстрира поне някаква работа. Не че не се стремеше да хване неуловимите „стрелци“, но като опитен ловец умееше да чака.
След разпитите Серьожа Семенихин и Лариса отидоха в прокуратурата на компютъра си, за да класифицират все пак убиеца. Ненапразно миналата вечер бяха седели доста след работното време, за да разработят програма за издирване. Сега знаеха, че действат трима професионални убийци, всеки от които си имаше особености. Компютърът усещаше тези особености, въпреки че външно всички убийства си приличаха. След като въведоха пресните данни от убийството на Кислевски, те получиха отговор: характерът на убийството идентифицира изпълнител номер три. Това беше същият убиец, чиито данни напълно се връзваха с престъпленията, извършени с помощта на пистолета система „Макаров“. И въпреки че тази класификация не помагаше особено на следствието, Серьожа и Лариса се почувстваха щастливи след този извод. Радостно си разделиха последната дъвка и доволни от себе си се разотидоха по домовете.
Същата вечер известието за убийството на депутат от Върховния съвет мина по всички телевизионни програми, където съобщаваха новините от деня. Показваха общия вид на басейна, повърхността на водата, коридора, в който плуваше Кислевски тази сутрин, а също и следователя от Московската градска прокуратура, който казваше, че това е гнусно и цинично престъпление, за разкриването на което ще бъдат хвърлени най-добрите сили. Накрая даваха кратки реплики на известни политици, които бяха убедени, че става дума за криминална атака срещу демокрацията. Шура Романова действително бе спешно извикана в министерството, а после заедно с министъра се качиха още по-високо. Председателят на Върховния съвет заяви от екрана, че ако убийците на депутата не бъдат намерени в съответния срок, парламентът ще разгони цялата московска милиция.
Нина се върна вкъщи, когато Аня гледаше по телевизията точно този момент. Председателят на Върховния съвет беше бесен и човек можеше да го разбере, но защо и жлъчният представител на опозицията също беснееше и заливаше с кал московската милиция, беше неразбираемо. Убитият Кислевски далеч не беше един от партийните му съратници.
— Чу ли какво е станало? — попита Аня.
— Убили ли са някого? — запита Нина уморено.
— Някакъв депутат — каза Аня. — Така им се пада, кресльовци.
— Нещо лошо ли ти е направил? — попита Нина.
— Не, защо? — Аня сви рамене. — Просто не ми харесва тази говорилня.
— Това им е работата — каза Нина.