Седнаха да вечерят, но Аня не можеше да се успокои.
— Как мислиш, колко получават за това? — попита тя, намотавайки дългите спагети на вилицата.
— Кой? — каза Нина, въпреки че разбра въпроса.
— Убийците — обясни Аня. — Сигурно не са малки суми, а?
— Тебе какво те засяга? — попита Нина.
Аня известно време дъвчеше макароните, гледайки Нина.
— Разбираш ли — каза тя, след като ги сдъвка, — струва ми се, че също бих могла.
— Да убиеш някого ли?
— Да. А ти?
Нина не отговори.
— Именно… — въздъхна Аня, разбирайки мълчанието й посвоему. — Нужно е особено душевно състояние.
— Яж — каза й Нина и отпи глътка мандаринов сок.
13.
Най-интересното е, че по това време бях наблизо, по-точно извън града, на вилата. Двамата с Дроздов отработихме ударно седмицата в Краснодар, прегледахме списъка на състава на управлението, разпитахме двайсетина души, изобщо насъбрахме материал. В петък се обадих на вилата на съседите, те извикаха майка ми и тя ми разказа, че на Ирина й се присънил някакъв страшен сън и място не може да си намери. С Дроздов обсъдихме ситуацията и решихме, че през почивните дни мога да отскоча до вкъщи, а той ще остане да работи върху издирването на отмъстителя. По това време вече си бяхме набелязали някои интересни фигури и трябваше да търсим следите им спешно, без да прекъсваме работата през почивните дни. Дроздов се зае с това.
Взех нощния полет, рано сутринта си бях вкъщи, качих се на колата и се понесох по Минското шосе извън града. Както си му е редът, Ирина се разрида, като ме видя, и ми се наложи да употребя немалко усилия, за да я успокоя. Опитваше се да ми разкаже съня, който толкова я беше впечатлил, но не разбрах нищо. Въпреки това, помнейки житейските съвети на мъдрия Дроздов, аз се самопровъзгласих за специалист по тълкуването на сънища и много бързо определих, че паниката е основана на недоразумение и описаният сън далеч не предрича неприятности, а — напротив — много приятни и полезни грижи. Пряко намеквах за бъдещото увеличение на семейството, но Ирина го разбра като начало на ремонта на апартамента, който действително някога бях обещал да проведа в рекордни срокове преди появата на детето. Общо взето, денят беше посветен на семейната суета и едва вечерта, когато пуснах телевизора, разбрах характера на „приятните и полезни грижи“. Стараейки се да не вълнувам съпругата си, се приготвих бързо, качих се в колата и тръгнах обратно за града през нощта.
Както и се очакваше, през тази нощ криминалната милиция не спеше. Бяха ги раздрусали доста прилично и се налагаше да демонстрират сериозна работа. За тази цел бяха задействани всички резерви, на „Петровка“ 38 спешно бяха извикани много осведомители, дето се вика, прочесваха престъпността с гъст гребен. Всички водеха разпити, даже самата Шура Романова. Едва ли не през час се свикваха оперативни съвещания, а из града кръстосваха утроени патрули и събираха скитниците. Тази вечер изтрезвителните се оказаха препълнени. Към нашата работа, уви, това нямаше никакво отношение.
Макар че Слава Грязнов се зарадва на появата ми, в радостта му се усещаше съчувствие. Правейки кратък обзор на оперативните действия, той повече псуваше, отколкото разказваше. Професионалното му достойнство на опитен ловец за пореден път бе засегнато. Първо, той смяташе, че депутатът Кислевски в никакъв случай не заслужава тази скръб, която сега се изливаше върху него. Второ, ставаше дума за високопрофесионален подход към работата и в тази ситуация да се дига пара просто беше безсмислено. Безспорно съчувстваше на семейството и близките, но отдавна философски настроен, се дразнеше, като чуеше фалшиви ридания.
— Тези юнаци ще се хванат чак след като опукат трийсетина души — предричаше той. — И на слепия е ясно, че става дума за организация. Докато не схванем системата, докато не разберем принципа на избор, нищо не можем да направим.
— Това ли смяташ да кажеш на журналистите? — запитах.
— С журналистите ще говори Шура — ухили се Грязнов. — Че как иначе, те даже вече са направили фоторобот, неизвестно по какви данни.
— И все пак — казах аз — не може да не е оставил следи.
— В ход е системна проверка — каза Грязнов. — Проверяваме абонаментите, кой е влизал, кой е излизал, кой не се е държал както трябва. Естествено, всичко това си има смисъл.
Чула за моята поява, в кабинета на Грязнов пристигна Шура Романова, която изглеждаше непривично в униформата на полковник. Веднага щом затвори вратата, тя разкопча китела си и си свали вратовръзката.