— Хайде, тръгваме — каза Вера. — Само че дай като хората — свършваме бутилката, и напред! Става ли?
— Сипвай — съгласи се Нина.
Те пиха още по чаша вино и на Нина й стана лошо. Вера услужливо я помъкна нанякъде, после я блъсна и Нина се изтъркаля по някакви стъпала. Свести се в пълна тъмнина, изплаши се и започна да крещи и да вика за помощ. След известно време се чуха някакви гласове, осветиха я с фенерче, а после я помъкнаха нагоре. Не разбираше съвсем ясно какво правят с нея, докато не се оказа в управлението на милицията. Тук тя започна бързо да изтрезнява и на въпросите на дежурния отговаряше почти свързано. Ето паспорта й, ето регистрацията, само чантичката е изчезнала някъде… В нея нямаше нищо важно — пудриера, ключовете от апартамента, портмоне. Не, нямаше много пари. Сети се за Вера, започна да съобразява кое как е, но не разказа на дежурния. Нека се порадва алкохоличката.
Върна се вкъщи почти в полунощ и Аня вече беше в леглото. Звъненето й я събуди и изплашената Аня дълго питаше кой е, после отвори вратата на веригата и едва след това, охкайки и нареждайки, пусна собственичката вкъщи. Докато се събличаше с нейна помощ в антрето, Нина я ругаеше с различни обидни думи, основно наблягайки на извратените й влечения, но после, когато обидената Аня с плач се скри в кревата, Нина дойде ухилена, наведе се над нея и попита:
— Значи си моя, а?
— Да — с треперещо гласче отвърна Аня. — Вземи ме, ако искаш…
Нина грубо изхълца и промърмори:
— Ако знаех само как се прави това! Спи, курво.
Тя самата отиде в банята и се опита да се освести. В стаята се върна цялата мокра, падна на леглото върху одеялото и мигновено заспа. Известно време Аня изплашено се вслушваше в дишането й, а след това започна да я съблича, за да я сложи да спи нормално. Смъкна мокрия халат, също толкова мокрия комбинезон, свали бельото. Нина лежеше пред нея гола и беззащитна. Аня замърка и жадно се долепи до нея…
На сутринта Нина беше в потиснато настроение, докато Аня, напротив, светеше от радост.
— Защо се напи? — весело питаше тя.
— С познавателна цел — каза Нина. — Слушай, как се държах?
— Прекрасно — каза Аня, смеейки се. — Ти беше нежна и пленителна.
— Натрапвах ли ти се, какво? — не разбра Нина.
— Не е това думата — отвърна Аня. — Не подозирах, че у теб има толкова енергия. Ти направо ме изнасили!
Нина я изгледа с подозрение.
— Стоп, стоп, стоп — каза тя. — Кой кого е изнасилил? Слушай, муцуно помиярска, пак ли си ме лизала?
Аня я погледна с шеговито учудване.
— Моля ти се, как може! Това противоречи на моралния кодекс на строителя на комунизма.
— Ако още веднъж те хвана — пресипнало каза Нина, — ще ти откъсна краката.
— Първо ме хвани — смело отвърна Аня.
— Не се шегувам — предупреди я Нина.
— Аз също не се шегувам — каза Аня вече не толкова весело, колкото истерично. — Да, целувах те, и какво? Ще ме изгониш? Ще ме убиеш? Хайде!
Нина мрачно отпи глътка вода и поклати глава.
— Слушай — каза тя. — Може би трябва да се обърнеш към лекар?
— Към лекар? — Аня се засмя истерично. — Към какъв лекар?
— Ами към психиатър сигурно — сви рамене Нина. — Това е ненормално!
— Не говори глупости — раздразнено отвърна Аня. — Това е изключение, да, но няма нищо ненормално. Съществува определен процент хора с изтънчена психика, за които обичайните форми на отношения не са подходящи.
— Добре, ти си с изтънчена психика, а аз какво общо имам с това? — попита Нина.
— А какво ти пречи моята ненормалност? — сви рамене Аня. — Аз не те закачам. Всичко е вътре…
— Как ли пък не, вътре — промърмори Нина. — Постоянно се търкаш като котка. Не ми даваш да спя спокойно нощем. Накрая ще те изгоня. Още повече че Льоша вече е склонен да се мести.
Устните на Аня затрепераха, на очите й се появиха сълзи.
— Защо си такава? Аз те обичам!
Нина поклати глава и се усмихна криво.
— Ти си глупачка, Анюта. Добре, върви на работа, че пак ще си докараш мъмрене.
Аня излезе, а Нина падна на леглото, сложила кърпа на главата си. Проблемите на Анината психика слабо я вълнуваха, и даже извратените й стремежи вече не предизвикваха у нея първоначалното гнусливо отдръпване. Това беше глупачката Анюха с глупашките си прояви, като неизкоренимата способност да чупи съдовете и да реве по най-малкия повод. Тя се превръщаше за нея в домашно животно, нещо като котка, която можеш да галиш и да я държиш на ръце, но която от време на време трябва да бъде и наказвана. Вчерашната история обаче я смущаваше с неочаквания си срив. Щастливият финал на битовото напиване си беше чиста случайност и при това тя се държа недопустимо лекомислено. Тези паузи не й се отразяваха добре.