В новата версия тези двамата, които никой от местната милиция не познаваше, бавно, но сигурно се придвижваха към първото място в листата на заподозрените. Разбира се, продължавахме да търсим и тримата верни приятели на убития капитан, но инициаторите на убийството ставаха приоритет. Беше ясно, че именно те, тези двамата, появили се неизвестно откъде, са организирали всичко, прикривайки се зад бандата местни криминални, и изникваше въпросът — какво са целяли с това? Ровехме в местния архив из делата на покойния Щърбав, търсехме аверите и близките му познати.
А през това време Лариса Колесникова със своя компютър намери бившия капитан Букин. Той беше не само бивш милиционер, но и бивш алкохолик, защото се оказа, че сега е послушник в подмосковен манастир, работи там като строител и размишлява за задгробния живот. Проверихме го според времето на извършените убийства и изцяло отхвърлихме кандидатурата му заради пълното алиби. За службата си в милицията не искаше и да си спомня, но редовно се молеше за душите на убитите колеги, в това число и на Николай Ратников.
Мина малко повече от седмица от убийството на депутата и въпреки че в пресата се появиха материали, поставящи под съмнение политическия характер на престъплението, създадената към Върховния съвет специална комисия по разследването на това дело ни извика на отчет в Белия дом. Там бяха и генералният прокурор, който трескаво се беше запознал с положението в колата на път към комисията, и министърът на вътрешните работи, изразително скърбящ за убития депутат, и дори началникът на ФСК. Депутатската комисия бе оглавявана от председателя на комитета по законността и охраната на реда Вадим Сергеевич Соснов. Докато го гледах как ловко и уверено води заседанието, си мислех за случайното му участие в нашето дело.
Началниците бойко се отчитаха, изброявайки поразяващи въображението цифри на проведените следствени мероприятия, но и депутатите не бяха вчерашни, извикаха следователите и ми се наложи да им разказвам за обема и направлението на работата. Както разбрах, членовете на тази комисия бяха по правило юристи, предимно бивши сътрудници на органите, така че нямаше смисъл да ги баламосваме. В изказването си Шура Романова ме подкрепи, а контраразузнавачите, които провеждаха собствено разследване, ни допълниха с обширен доклад за престъпната дейност на покойния депутат. В това отношение дори се престараха, защото предизвикаха у депутатите обратната реакция.
— Може да е бил изчадие на ада — каза председателят на комисията Соснов, — но това не го лишава от правото да бъде защитен от нашите органи на реда, които не успяха да предотвратят смъртта на един депутат.
С две думи, направиха ни на нищо, откриха в работата ни и немарливост, и злоупотреби, и даже непрофесионализъм. Особено злобееше един от членовете на комисията, известен с това, че е бил уволнен заради организирането на стачка на служителите от милицията. Той живееше с идеята за радикална реформа на структурата на органите на реда и всеки наш пропуск му идваше като мехлем. Въпреки това Соснов беше спокоен и разсъдлив човек, решително пресичаше емоционалните изблици на колегите си, въпреки че безпрекословно поддържаше общата тенденция на натиск и строг контрол. Наблюдавайки цялото действие, си мислех, че присъствам на зараждането на ново поколение политически дейци. Те безспорно не ми харесваха във всичко, но характерното им лично поведение ми беше симпатично. Трепнах, когато насред заседанието в залата влезе Леонард Терентиевич Собко и тихо седна на задните редове.
След края на обсъждането събрах наглост и настигнах Соснов в коридора. Той вървеше, съпровождан от секретарите и помощниците си, но когато го повиках, веднага спря и се обърна към мен с внимание.
— Извинете, Вадим Сергеевич — казах аз. — Бихте ли ми отделили няколко минути? Отнася се за нашето следствие.
Той погледна часовника си, обърна се към миловидната секретарка и попита:
— Как сме, Леночка?
— До почивката има половин час — каза тя. — После е плътно.
— Ето — усмихна ми се Соснов. — Имате дори половин час. Елате в кабинета ми.
Кабинетът му беше разкошен, аз направо потънах в мекото кресло и се отпуснах.