— Извинете, че ви отнемам от времето — казах аз, — но излиза, че и вие имате отношение към това дело.
Той се усмихна приятно, без да показва каквото и да е безпокойство.
— И по какъв начин?
— Виждате ли, Вадим Сергеевич, целта на тези убийства е свързана с едно отдавнашно дело в Красно дар. Познавахте капитан Ратников, нали?
За секунда той загуби достойния си вид и се смути.
— Ратников? Коля? Познавах го, разбира се. Всъщност не толкова него, колкото жена му, Нина. Ужасна история…
— Да — казах аз. — И тази ужасна история сега отново се превръща в предмет на нашето разследване.
— Нима? — учуди се той и посегна към цигарите. — Пушите ли?
Не можех да откажа. Той си запали и ми подаде запалката.
— И как е свързано?
— Още не знаем — отвърнах. — Но може да се каже, че следите водят натам. Извинете, може ли да ви задам един въпрос по това дело?
Той се усмихна.
— Значи това е разпит?
— Ама не, моля ви… Просто изясняване на ситуацията. Безпокои ни един странен момент в тази история и проверяваме всички възможности.
— Странен момент ли?
— Да, особената жестокост на престъплението. Не знаем какво я е предизвикало. Според показанията на свидетелите убийците са търсели при Ратников някаква дискета, но никой от най-близките му приятели и сътрудници не знае за какво става дума.
— Откъде бих могъл да знам аз? — удиви се Соснов.
— Били сте им на гости предишния ден — напомних му аз. — Разбира се, трудно е да си припомни човек подробностите на разговор с такава давност, но може би тогава поне нещо се е мярнало? Разбирате ли, питам всички.
Соснов бавно всмукна, наведе глава и въздъхна.
— Честно казано, добре запомних тази вечер. Беше чудесна вечер, среща на приятели, приятен задушевен разговор. Сигурно вече знаете, че някога отношенията ни с Нина бяха специални. Някога тя предпочете пред мен Николай, начинаещ следовател. И ето че отдавна съм дребен провинциален функционер, посрещат ме на най-високо равнище, а в нейните очи още съм същият мил и засегнат от нея Вадик. След всички тези официални приеми в дома им за пръв път усетих покой. И макар преди Николай да ми се струваше прекалено примитивен за нея, сега дори и той ми се струваше друг. Обикнах ги като близки…
— След това виждахте ли се с Ратникова? — попитах аз. — След всичко това.
— Да, бях на погребението — каза той. — Отбих се на помена, но не стоях много. Разбира се, с Нина тогава не можеше да се говори, а за всички останали бях само голям началник. Това е всичко, което мога да кажа.
— И не знаете какво е станало после с нея?
— Не — каза той. — А какво е станало?
— Казват, че е полудяла.
Той едва забележимо стисна зъби и кимна.
— Това можеше да се предположи.
Станах.
— Повярвайте, Вадим Сергеевич, наистина ще направим всичко възможно.
— Да — каза той и загаси цигарата си. — Ако ви потрябва помощ, можете да се обаждате по всяко време.
— Благодаря.
Излязох. Шура Романова ме чакаше долу в служебната си волга, както се бяхме разбрали. Денят беше горещ и тя си пийваше минерална вода.
— За какво си приказвахте с него, Саша? — попита тя с подозрение. — Имай предвид, този хич не е прост. Казват, че заради него са провалили кандидатурата на началника на московското управление.
— Познавал е капитана, на когото е принадлежал нашият „Макаров“ — казах аз. — И изобщо всичко това е много интересно.
— Кое? — не разбра Шура. — Тръгвай, Николай Василиевич — нареди тя на шофьора.
— Демокрацията — казах аз. — Уж е същият човек като мен и образованието му е подобно, и възрастта приблизително същата, но той е горе, а аз съм тук.
Колата потегли. Милиционерът на пост ни забеляза и отдаде чест.
— Завиждаш ли? — изкиска се Шура. — И на тебе никой не ти пречи, почни кампания, събери си привърженици, издигни кандидатурата си — и току-виж също си се оказал на върха. Ще ме викаш с доклади.
— Не, не завиждам — решително казах аз. — За да се окажеш там, трябва първо да се откажеш от самия себе си. Знаеш ли, в някои отношения дори ми е жал за него.
Веднага щом се появих в криминалната, Грязнов ме хвана подръка, натика ме в патрулната кола и тръгнахме към малкото подмосковно градче Одинцово, където, както се оказа, живееше според адресната регистрация бившият капитан от краснодарската милиция Кудинов, близък приятел на убития Ратников, а сега сътрудник на охранителна фирма.