— Значи тя те е регистрирала? — ахна Нина.
— А ти и представа си нямаше? — разсмя се Льоша. — Уви, тук нямаш думата.
— Как успя? — запита Нина. — Бутна на някого подкуп ли?
Льоша весело се разсмя.
— Какъв подкуп бе, лелче, откъде у мен такива пари? Просто трябва да се разбираш с хората. Знаеш ли кой се занимава с паспортите при нас? Една много мила жена. Представа си нямах колко много може да направи.
— Така си и мислех. Но имай предвид, тя не може всичко. Ще вдигна такъв скандал, че и двамата ще ви изхвърлят с ритници.
— Нима? — любопитно я изгледа Льоша. — Интересно. И макар че изобщо не се боя от твоя скандал, бих искал да знам — ти пък какво дигаш гири?
— Може би защото мразя измет като тебе — каза Нина много спокойно. — А освен това Аня ми е симпатична и не искам тя да плаче.
— А, ето какво било — радостно се засмя Льоша. — Ти я харесваш!
— Да, представи си.
— Признай си, та ти изпитваш към нея мъчително чувство на привличане.
— Не говори глупости — произнесе Нина през зъби.
— А защо всъщност да са глупости? — сви рамене Льоша. Отдавна те подозирам в някакво извращение. Но това само украсява съвременната жена.
— Не желая да продължавам този нелеп разговор — каза Нина. — Не става дума за моите извращения, а за твоите. Няма да останеш тук, да си знаеш.
— Така ли мислиш? — попита той с явен интерес. — Досега не чух от теб никакви убедителни аргументи. Може би, ако продължиш мисълта си, ще се получи по-добре?
Нина почувства как вътре в нея се надига вълна на раздразнение от този безпринципен, нагъл и безусловно обаятелен мерзавец. Тя не искаше да продължава разговора и стана, но Льоша изведнъж се приближи към нея.
— Къде? — Той я хвана за ръката. — Нима свършихме? Не си дошла да ми пилиш за Анютка. Нали?
— Пусни ме — процеди Нина, опитвайки се да се отскубне.
— Не, маце, още нито една жена не си е тръгвала от мен незадоволена. — Той я обгърна с ръце, притисна я към себе си и силният му шепот буквално я оглуши: — Признавам си, харесват ми най-невероятни варианти. Защо с теб не направим двойка?
— Представяш ли си — насмешливо отвърна Нина. — И това след Надюха?!
— Абе забрави я тая глупачка — каза той през зъби. — Въобще забрави всичко. Днес имаме празник, момиче… Хайде.
— Как ли пък не — каза Нина и рязко го удари с коляно в слабините.
Льоша закрещя от болка и като че ли даже смяташе да замахне и да я фрасне. Но случайно видя очите на Нина — и като че ли получи втори удар, още по-силен от първия. Той моментално се дръпна от нея и се върна в стаята, сгънат на две, като охкаше и ругаеше.
— Тъпачка такава — едва успя да каже той, клатейки глава. — Така можеш да съсипеш на човека целия наследствен апарат!
Нина се разсмя.
— Слабо ме интересува наследственият ти апарат — каза тя. — Но ако не се изнесеш оттук през следващата седмица, ще идвам всеки ден и тогава наистина ще ти се наложи сериозно да се замислиш за продължаването на рода си.
— Ходи се шибай, тъпачке — промърмори със злоба Льоша.
— Бих искала да се убедя, че си ме разбрал. — Тя вече беше на вратата.
— Разбрах те — отговори Льоша. — Ще решим този проблем в най-скоро време, бъди сигурна.
Нина се разсмя не толкова, защото й беше весело, колкото заради очевидната промяна, настъпила у Льоша. Сега вече не беше фаталният любовник, а по най-обикновен начин се ядосваше на неудачата си и заради това губеше цялата си демоничност.
— Ще намина утре по същото време — каза тя и излезе.
— Ах ти, кучко — проскърца след нея Льоша. — Ще ти устроя аз сеанс на пряка космическа връзка…
Нина бодро слезе до жилището си и завари Аня да ридае в кухнята над изгорелия омлет.
— Стига, глупаче — разсмя се Нина. — Няма нищо страшно… Ще сварим макарони с доматен сос…
— Какво ти каза той? — попита Аня, бършейки сълзите си.
— Как е успял да се регистрира при теб?
Аня въздъхна горчиво.
— Обеща ми да се ожени за мен.
— Поразително — разсмя се Нина. — Вие женорята сте такива глупачки, трудно е да си представи човек.
Аня се усмихна виновно, но попита:
— Защо „вие“? Ти не си ли към женорята?