— Самопризнание — започна да изброява той — и съдействие на следствието. Плюс общественото мнение, смея да се надявам. Какъв разстрел, даже петнайсет няма да ми дадат. Най-много десетак. А дотогава малко ли промени могат да настъпят в нашето общество?
— За двайсет хиляди зелени? — продължих да настоявам.
— Кой знае — той не издържа и се изхили, — може би, Александър Борисович, нещо не ви излиза аритметиката.
— Тук — хванах се аз за думата — си прав. С аритметиката може и да съм сбъркал. Ами ако са ти платили не само за убийството, а и за още нещо, а?
Бях се научил да чувствам подследствените и когато очите на Стукалов зашариха след въпроса ми, разбрах, че съм уцелил десетката.
— Я да видим, за какво биха могли да ти платят? — започнах да разсъждавам на глас. — Може би, за да се предадеш със самопризнания, а? Лежи си значи, Алексей, пък ние ще ти шарим.
— Кой плаща сега за това? — криво се усмихна той.
— И аз това си мисля — кимнах аз. — Според моята аритметика би трябвало за това самопризнание да ти шарят повече, отколкото за работата. И кой плаща за това?
— Измисляте си, гражданино следовател — отвърна Стукалов.
— Кой знае — казах аз. — Само че в този вариант трябва да разбереш едно, Стукалов. Може да стане така, че да не успееш да се порадваш на богатството си. Няма да доживееш до щастливите дни на свободата.
Той направо започна да нервничи.
— Защо ме плашите? Аз идвам при вас с открита душа…
— И душата ти не е открита — възразих, — и изобщо нямам желание да те плаша. Но при такова положение на нещата от теб трябва да се отърват именно грижливите ти господари.
— От какъв зор? — не разбираше Стукалов. — Вече казах всичко, което знаех, а за тях няма никаква вреда!
— Там е работата я — казах аз. — Ако ще продължават започнатата игра, трябва да се проявят ярко и еднозначно. „Съдът на Народната съвест“ е непримирим към отстъпниците. Схващаш ли?
Той видимо разбра и се изплаши, но направи усилие над себе си и се усмихна.
— Какви страхотии разказвате, гражданино следовател! Чак тръпки ме побиха. Но това не е вярно и вие го знаете. Измисляте си.
— Добре де, не се плаши — казах аз. — Ще те охраняваме, Стукалов. Сега си като примадона в гостуваща опера, дори и да изпееш фалшив тон, пак аплодираме. Няма как.
Ако някой искрено ме подкрепяше по този въпрос, това беше Меркулов. От самото начало на цялата суматоха той усещаше в нея предимно пропагандно звучене и страстно негодуваше, като гледаше развоя на събитията в пресата и телевизията. Донесох му вестник с цветна снимка, на която някакъв тип с маска се целеше в обектива с автомат, а текстът гласеше: „Бейби стреля във вас!“
— Прекрасно — произнесе той през зъби. — Веднага ни олекна.
— Между другото ние самите им помагаме — забелязах аз. — Ти си може би единственият заместник-генерален, който не е разпитвал лично Стукалов. Разпитваха го всички, включително и самият главен прокурор.
— Представях си пробива им в пресата — каза Костя, — но дори и аз не можех да си въобразя такова нещо!
Той раздразнено хвърли вестника ми с портрета на Бейби на масата.
— Вече се доближавам към него — казах аз. — Той се е позамислил. Наистина, откъде би могъл редови изпълнител да знае за Бейби, за Дюк?
— Имай предвид, може да са го изкарали и без преки инструкции — предложи Меркулов.
— Надали. Всичко беше пресметнато прекалено точно. Пресата, телевизията, самопризнанията. Чувстваше се прекалено уверен.
— Да, може би — съгласи се Меркулов. — Най-учудващото е, че всичко това можеше лесно да се предвиди. Можех да ти начертая целия план на това доброволно предаване още една седмица преди да се появи. Те дори не си правят труда да измислят оригинални начини на въздействие!
— Какво толкова те тормози? — не разбрах аз.
— Не искат да ме разберат — измърмори Меркулов. — Изложих съображенията си на генералния, а той само се подсмиваше. Какво да се прави, не мога да се позова на нашия старец от Върховния съвет.
— Между другото — забелязах — не считаш ли за необходимо да го разпиташ като свидетел?
Той ме погледна насмешливо.
— Какъв свидетел, Саша? Мислиш, че ще каже нещо?
— На чия страна е той в крайна сметка? — попитах аз.