Феликс Захарович си замълча.
— За кога е насрочена акцията? — попита някой от съдиите.
— За четвъртък. Подследственият ще бъде на разпит при градския прокурор. Друг такъв случай може да не изникне.
— Господин Архиварят трябва да ни даде ясни гаранции за участието на неговия агент — заяви Председателят.
— Феликс Захарович — обърна се към него Чернишов. — Познавам ви като човек на дълга. Можете ли да ни дадете такава гаранция?
Феликс Захарович въздъхна тежко и отвърна през зъби:
— Да. Той ще бъде там.
— Това е — каза Председателят. — Можем да считаме този въпрос за изчерпан.
— Така ще бъдат убити Бейби и Доносника — каза Феликс Захарович. — Бих искал да знам какво ще стане с Дюк.
Председателят се усмихна.
— Трябва да оставим нещо и за органите на реда, нали? Не се безпокойте, Дюк ще бъде ликвидиран сред голяма навалица. Тази операция вече е разработена детайлно, но тя не ни интересува днес.
— Ще позволите ли да преминем към детайлите? — попита Секретарят.
— Да, ако обичате — кимна Председателят.
Започна излагането на детайлите, изучаването на плана на помещението на Московската градска прокуратура, местоположението на кабинета на прокурора на Москва, където се предвиждаше да бъде заведен Доносника, местонахождението на агента. Разработваха се подробностите на проникването в сградата на прокуратурата с фалшив пропуск, а също така и начините да бъде предадено оръжието. Начинът беше азбучен — чрез казанчето в тоалетната.
— Явно разработилите тази операция си падат по филма „Кръстникът“ — с усмивка забеляза Председателят по този повод.
По-нататък се посочваше, че ликвидацията на агента е поверена на човек от вътрешната милиционерска охрана на прокуратурата, който в момента на акцията ще се окаже недалеч от агента. Авторите на плана настояваха за широко оповестяване на публиката и предлагаха в това време да бъдат поканени представителите на пресата под някакъв благовиден предлог. Феликс Захарович слушаше внимателно и мислеше как да се измъкне от всичко това.
Когато най-после приключиха с операцията, Председателят предаде на Феликс Захарович необходимите документи за предварителната подготовка на агента и произнесе:
— Сега бих искал да повдигна въпроса за вътрешната дисциплина. Никога не съм оспорвал принципа на организация на нашето дело, въпреки че от началото му мина немалко време и някои корекции са просто необходими. Сега, когато възникват подозрения като току-що изказаното, настоявам за провеждането на разширено заседание на Съда с участието на всички контролиращи структури. Трябва да направим оценка на изминатия път и да направим необходимите поправки, ако се наложи.
Явно за повечето присъстващи това заявление не беше новина, но Феликс Захарович веднага почувства в каква насока ще бъдат евентуалните корекции.
— Не бихте ли уточнили, уважаеми Председателю, какво смятате да променяте?
— Разбира се, това не е тайна — отвърна той. — В настоящия момент сме прекалено зависими от настроенията на отделни членове на екипа. В частност, достатъчно е нашият уважаем Архивар да започне да прави фасони и веднага се лишаваме от информацията, необходима ни за придвижването на нещата. Казах го само като пример — хладно се усмихна той на Феликс Захарович.
— В това е смисълът на цялото начинание — отвърна Феликс Захарович. — Всички важни решения трябва да се приемат при пълното съгласие на всички членове от Управителния възел. Какво предлагате вие, волята на мнозинството ли?
— Ако не ви задоволява обикновеното мнозинство — каза Председателят, — можем да въведем принципа на квалифицираното мнозинство или нещо подобно. Но не може делото да зависи от някой отделен човек.
— Но точно в това е принципът на новия ред! — възкликна Феликс Захарович. — Странно, че едва сега започвате да го разбирате! Скъпи мои, в никакъв случай не трябва да се връщаме към прословутата колегиалност, тази система не се оправда. Главен субект на новото общество трябва да стане личността!
Никой не му възрази, но той не се почувства победител. Председателят направи дълга пауза и каза:
— Точно за това ще поговорим на разширеното заседание на колегията. Надявам се, предложението ни ще стигне до контролиращите структури.
Той произнесе последното с усмивка и по своята лекомисленост тази забележка вече излизаше извън рамките на официалното събрание. Заседанието на извънредната колегия бе завършено.