Нина въздъхна тежко, замислено изпука с пръсти и произнесе:
— Не, аз не. Добре, слагай тенджерата с водата, ще варим макарони. Никой ли не се е обаждал?
— Там е работата, че се обади — каза Аня. — И докато си приказвах с него, яйцата изгоряха…
— Кой се е обаждал? — застана нащрек Нина.
— Твоят Феликс — отвърна Аня. — Представяш ли си, веднага ме позна, питаше ме как съм. Разказах му за Льошка. — Тя въздъхна тъжно.
— Нищо ли не каза да ми предадеш?
— Каза… Ще се обади точно в дванайсет, има важна работа.
Нина погледна часовника, беше дванайсет без двайсет.
— Има още време да се заемем с макароните — каза тя.
Когато стана време и телефонът зазвъня, макароните тъкмо бяха заврели и Нина неволно си помисли, че без нейното участие ще ги постигне съдбата на омлета.
— Разбърквай ги, ако обичаш — помоли тя и вдигна слушалката.
— Вкъщи ли си вече? — долетя до нея познатият старчески глас. — Какво става? Може би имаш нужда от помощ?
— Размина се — каза Нина. — Отдавна не си се обаждал. Да не си ходил някъде?
— Да — отвърна той с неопределен тон и Нина почувства, че той не иска да говори за това. — Но ето че се наложи да се върна.
— Значи има работа — произнесе Нина, вече предчувствайки началото на новата работа и даже готвейки се предварително за нея.
— Имам подарък за теб — произнесе Феликс не особено охотно. — Да си призная, дълго мислех дали трябва да ти казвам.
— Трябва — каза Нина. — Казвай, че варя макарони.
— Накратко — въздъхна Феликс, — появи се клиент от твоя списък.
Нина затаи дъх.
— Кой?
— Маркарян.
Тя не каза нищо, чувствайки как на другия край на линията Феликс се вслушва в дишането й.
— Къде? — попита тя.
— Довечера ще гуляе в хотел „Космос“ с някой си Григориев — каза Феликс. — После ще отиде да си почива у приятел на Шмитовски проезд.
— Шмитовски проезд? — повтори Нина. — Да, знам къде е това.
— Естествено, че знаеш — сърдито промърмори Феликс. — Там живееше Гудимиров. Затова и не исках да ти казвам…
— Голяма работа — каза Нина. — Глупости… Колко време мина?
— Три месеца. Но делото виси и това може да се окаже опасно съвпадение.
Нина помълча.
— Давай адреса — каза тя накрая.
Феликс въздъхна.
— Е, записвай…
3.
Поредното ми денонощно дежурство в града (понякога ние — следователите от Генералната прокуратура — помагаме на московчани) се падна във вторник. Не е най-лошият възможен вариант, като се вземе предвид, че понеделнишкото униние вече е минало, а петъчното безгрижие още не е започнало. Иришка и мама живееха на вилата, така че можех изцяло да се отдам на работата. Освен това с мен дежуреше Серьожа Семенихин и ми беше интересно да изследвам феномена на новото поколение.
Разбира се, и дума не можеше да става за окончателно становище, но можех да набележа някои подходи.
Още от сутринта започнаха да намират трупове. Я замръзнал скитник, я открит отдавнашен покойник, а някъде и резултатите от съвсем скорошна трагедия. Така се получава, че повечето тежки престъпления се извършват нощем, а с изгрева на слънцето намират следите им. Впрочем засега не се беше случило нищо важно и след няколко повиквания обстановката се стабилизира. След дванайсет стана време за почивка и Серьожа Семенихин изведнъж неочаквано предложи да се отбием у тях да хапнем. Отначало се учудих, но после реших, че младежта се е заела да ме обработва. Първо поканата на Лара, а сега и обядът у Серьожа. Разбира се, занимавайки се плътно с възпитателните въпроси, трябваше да предвидя и ответни действия от страна на възпитаваните. Веднага приех поканата и се отправихме към малкото жилище на Самотека, където той живееше с родителите си и сестра си, студентка. Очаквах вегетарианско меню, но той ме зарадва с котлети домашна рецепта с пикантен сос, а за капак и с елдена каша. Във всяко друго отношение си остана непроменен — речта му беше немногословна, жестовете сдържани и дъвката се появи в устата му веднага щом си допи кафето. Даже и на мен предложи дъвка, позовавайки се на рекламата по телевизията. Не си позволих в никаква степен да изразя отношението си и с мълчаливата си съсредоточеност само задълбочих неопределения характер на ситуацията. Резултатът оставаше равен.