— Феликс Захарович! — извика го Председателят, когато всички тръгнаха към изхода. — Може ли за момент.
Феликс Захарович се спря, предчувствайки неприятен разговор. Когато всички излязоха, Председателят въздъхна и каза:
— Повярвайте ми, драги Архиварю, искрено уважавам опита ви и приноса ви към делото. Действително, по-голямата част от работата през първия етап беше проведена от вашите агенти и славата на вашия Бейби се превръща в значим фактор за цялата ни пропаганда. Не разбирам в какво ме подозирате.
Всичко звучеше много искрено, но Феликс Захарович знаеше колко струва тази искреност. Той премълча.
— Отначало ви изплаши преместването на Кислевски в първите редици — напомни Председателят. — Заподозряхте в това мой меркантилен интерес. Но сега, слагайки ръка на сърцето, можете ли да отречете, че именно тази акция рязко ни доближи до началото на втория етап?
— Не съм убеден, че това беше необходимо — измърмори Феликс Захарович.
— Сега още повече — продължи Председателят. — Струва ми се, че сте готов да ме обвините в отстраняването на Главния Контрольор, в опит за узурпация на властта!
Феликс Захарович почувства, че се изчервява. Точно така, Рогозин и Чернишов го бяха предали, без да им мигне окото.
— Представеното ми писмо известяваше за това — с труд произнесе той. — Бях длъжен да реагирам…
— При което не проявихте голям талант — язвително каза Председателят. — Но не искам да ви обвинявам в нищо. Искам да ви обясня. Прословутото оповестяване беше само проверка на вашата бдителност, тест за уточняване на готовността ви за действие. Главният Контрольор продължава да е на мястото си и няма нужда да бъде освобождаван. Обърнете внимание, бих могъл да използвам това недоразумение за голям скандал, нали ме смятате за представител на ненавистното ново поколение. Не искам да се възползвам от вашата слабост, надявам се да работя с вас и занапред. Вървете, Феликс Захарович, и си помислете по-спокойно за предложенията ми за разширената колегия.
Той дори не помнеше как е излязъл, като че ли го бяха извели. В главата му всичко се беше объркало, струваше му се, че всички наоколо му се смеят и го сочат с пръст. Закараха го вкъщи със същия мерцедес и той ясно чувстваше снизходителното презрение на шофьора.
Първото, което направи, след като прекрачи прага на жилището си, беше да включи компютъра. Извършвайки всички необходими операции, той получи телефона за деня на Контрольора и грабна телефонния апарат. Чуха се седем сигнала, след което автоматичният секретар произнесе обичайните си думи:
— Разговаряте с диспечер. Ако имате съобщение, кажете го след сигнала.
— Моля да бъде потвърдена информацията за тестова проверка — произнесе Феликс Захарович нервно и възбудено. — Моля да ми бъде обяснено какво става! Кого да слушам и на кого да вярвам?
И тогава за пръв път през цялата история на отчетите му телефонният секретар превключи на пряка връзка и дрезгав старчески глас произнесе:
— Стига паника, Феликс. Изпълнявай каквото ти е наредено.
— И по въпроса за агента ли? — попита Феликс Захарович, без да има време да се учуди на живия глас на Контрольора.
— По всички въпроси — отвърна Контрольорът. — Край.
23
Изтормозеният от разпити Стукалов бе оставен на мира за известно време, дори по телевизията не си спомняха името му така често, както преди. Реакцията от появата на „Съда на Народната съвест“ беше бурна, но отмина учудващо бързо, което не можеше да не ни радва. Въпреки това обстановката се нажежаваше и ние го усещахме доста явно. Всички разбираха, че настъпилото затишие предвещава скорошен взрив.
В сряда ми се обади Меркулов:
— Бързо при мен, отиваме на поредната конспиративна среща. Облекло ежедневно. На никого нито дума.
Веднага съобразих къде отиваме, но не го показах. Слязохме долу, качихме се в служебната му кола и потеглихме.
— Слушай, Костя — започнах аз, шокирайки с фамилиарността си младия шофьор. — Как мислиш, защо не ни оказват съпротива? Спомни си, преди направиш крачка към тях, и веднага започват всякакви гадости, а сега им висим на главата и те благодушно ни предават убийците.
— Вероятно работата е там, че действаме в техен интерес.