— Това вече е секретна информация и аз съм принуден да разчитам на вашата честност, господа.
— Какво има? — попита Меркулов и очите му чак светнаха.
— Ами, с две думи, депутатът Соснов е бил таен агент на службите за сигурност, тъй нареченият сексот.
Спомних си срещата си с депутата Соснов и изпитах леко разочарование. Не че ми беше направил дълбоко положително впечатление, но човекът ми се стори симпатичен.
— В какво се изразяваше това? — попита Меркулов.
Дмитрий Сергеевич го погледна с изумление.
— Да не искате да отворите личното досие на агента?
— Това е възможно, нали — каза Меркулов.
— Естествено — сухо кимна Дмитрий Сергеевич. — Виждам, че искате веднага да научите всичко за КГБ.
— Само това, което се отнася до нашето дело — каза Меркулов. — Не сте забравили, че разследваме дело от изключителна важност, нали? Естествено, можем да тръгнем и по официалния директен път.
— Смятах, че става дума за малка справка — изсумтя Дмитрий Сергеевич. — Добре, ще се опитам да погледна във файла на извънщатните агенти.
Той продължи по-нататъшната работа без вдъхновение, като едновременно с това ни обясняваше ситуацията в органите:
— Нали знаете, през последните години комитетът далеч не беше еднородна система. Той се разпадна на групировки, партии, поколения… Понякога се водеше такава борба, че приличаше на гражданска война. В тези условия краснодарското дело придоби значение, излизащо извън рамките на Краснодарски край… Ето го, Соснов Вадим Сергеевич, по прякор Горския.
— Колко е лесно — промърмори Меркулов.
— Съвсем не е толкова лесно — малко обидено каза Дмитрий Сергеевич. — Разбира се, бихте могли да тръгнете по официалния директен път, но това не ви гарантира достъп до секретните файлове. Дори аз не знам всичко, което е кодирано в паметта на архивите.
— С какво се е занимавал Соснов? — нетърпеливо попитах аз.
— Ето биографията му — каза Дмитрий Сергеевич. — Роден в Краснодар, завършил юридическия факултет, работил в милицията, прокуратурата, съда. Бил е комсомолски функционер, деец на перестройката. Завербуван е по време на комсомолски конгрес в Москва, след което започва активен политически живот. Питате с какво се е занимавал, нали? Не е бил доносник, както бихте могли да си помислите.
— А какъв?
— Бил е организатор на новата политика, ако искате.
— Значи всичко това е било организирано от комитета?
— Вече споменах за партийната борба вътре в организацията — въздъхна Дмитрий Сергеевич. — В комитета също имаше както привърженици на прогресивното направление, така и негови противници. Вашият Соснов е работел, поддържан от прогресивната част от комитета.
Той отчаяно защитаваше честта на своята организация, макар че ние и не смятахме да я нападаме. Толкова пъти се бях сблъсквал с отрицателните страни на работата им, че с радост приветствах наличието на положителни. Защо не?
— Нали разбирате накъде бием, Дмитрий Сергеевич — меко каза Меркулов. — Бихме искали да изясним ролята на Соснов в разследването на делото по продажбата на оръжие.
— Мога да разбера това — каза Дмитрий Сергеев, който започваше да се изнервя. — Но разберете и вие най-после, че в комитета имаше не само убийци и людоеди.
— Лично аз никога не съм се съмнявал в това — заявих моментално.
Той ме изгледа с подозрение, изсумтя и поклати глава. Лицемерието ми отслаби напрежението.
— Разбира се, занимавал се е не само с депутатски проблеми — промърмори той. — Но ако смятате, че се е борил да спасява честта на краснодарското управление…
— Вече не смятаме — каза Меркулов.
Дмитрий Сергеевич посумтя още известно време и каза:
— Задачата му беше, напротив, да потопи краснодарското управление. Там се бяха събрали върли мракобеси, знаете ли… Постара се, направи каквото можа, но тогава това се оказа недостатъчно. Макар и да прекратиха делото, беше въпреки старанията на Соснов. Ако щете, вярвайте, ако щете, недейте.
24.
След като в сряда никой не извика Стукалов на разпит, съкилийниците му в следствения изолатор се шегуваха:
— Забравиха те, приятелче, край на славата. Сега ще си киснеш до процеса.