Той спря до тротоара на успоредната улица на петдесет метра от предполагаемата акция. Заедно слязоха от колата и той я изпрати до входа на нужната кооперация, като й даваше последни наставления по пътя.
— Ако стане нещо, отиваш при Клавдия Петровна Онучкина, тя живее в шестнайсети апартамент на четвъртия, последен етаж. Бъди спокойна, тя е на работа. На етажа са три апартамента, но едните съседи са на работа, а другите не могат да чуят нищо през две врати. Остава една старица, тя няма да отвори даже и в случай на взрив. Качвай се смело, отваряй вратата и действай.
— Кога успя да намериш ключ? — поклати глава Нина.
— Успях да направя толкова неща, колкото никога не съм успявал — въздъхна Феликс. — Пушката има и заглушител, и огнегасител. Единственият проблем е прозорецът. Да го отваряш в такова време значи да привлечеш вниманието. Добре би било да използваш малкото прозорче.
— Как? — осведоми се Нина. — На гардероба ли да се кача?
— Добре, отвори прозореца — съгласи се Феликс Захарович. — Но го затвори веднага след изстрела. След резултатния изстрел, разбира се.
— Спокойно. Всичко ще бъде наред.
Феликс Захарович само се усмихна криво.
— Ех, мила… Най-интересното ще започне тепърва след това!
С това се разделиха. Нина влезе във входа, а Феликс Захарович отиде до близката будка, купи пакетче ядки и тръгна обратно към колата.
Тя се качи по стълбището, без да срещне никого. На гърба й беше раницата с пушката и по общия стил на облеклото си изглеждаше като съвременен спортен младеж. От маскировъчните средства този път използваше само пластината под долната устна и черни очила. Косата й беше под плетената шапка, якето скриваше фигурата й и походката й бе енергична и поривиста като на тийнейджър. На стълбищната площадка на четвъртия етаж тя се огледа, измъкна ключа и лесно отвори нужния апартамент.
Шумоленето, което чу, замирайки в антрето, я накара да се напрегне. След известно време се осмели да влезе в стаята и видя дебел риж котарак, който се настаняваше в креслото сред забравените вестници. На появата на непознатата жена котаракът реагира само като я измери с подозрение и измяука. Нина погледна часовника, свали раницата и започна да се ориентира.
Входът на прокуратурата се виждаше съвсем нелошо, само дърветата малко пречеха. Добре, че още нямаше листа, иначе цялата операция щеше да се провали. Нина хвърли якето, отвори раницата и започна да сглобява пушката. Едва беше успяла да разучи устройството й, но се справи лесно и бързо. Оптическият мерник си застана на мястото, огнегасителят и заглушителят също не й създадоха проблеми. Тя извади патроните от магазина, разгледа ги и избра за изстрела този, който най-много й се хареса. След като свърши с пушката, започна да приготвя мястото. До нужния й прозорец беше бюрото, и това беше много удобно. Можеше дори да седне в креслото, което изобщо бе връх на комфорта за работа като тази. След като се настани, тя насочи мерника към някакъв човек, който стоеше до входа, и известно време го разглеждаше през оптиката. Струваше й се немислимо да не улучи от това разстояние, но колкото повече наближаваше моментът на изстрела, толкова повече съмнения възникваха у нея.
Феликс Захарович седеше в колата си и също нервничеше. Решително беше тръгнал срещу плана на колегията и засега не си представяше особено ясно как може да свърши всичко това за него. Тоест естествено вече беше премислил вариантите на поведение, но реакцията на ръководството засега беше трудно предсказуема. Председателят на Съда, млад и напорист функционер, на моменти го озадачаваше с действията си.
И изведнъж Феликс Захарович видя нещо, от което моментално се изпоти въпреки хладното време. От другата страна на улицата, облечена с дълъг разкопчан шлифер с развяващи се поли, към собствения си дом бързаше Клавдия Петровна Онучкина, собственичката на апартамента на четвъртия етаж, където сега беше Нина. Феликс Захарович си наложи да се успокои, броейки до двайсет, после спокойно излезе от колата и отиде до най-близкия уличен телефон. Подобни ситуации бяха заложени в схемата на операцията и нямаше причина да се тревожи. Той набра номера на апартамента на Онучкина и след три сигнала позвъни отново. Нина вдигна.