— Ами Андрей Фьодорович — посочи той полковника, който ни беше посрещнал. — На него възложихме да се грижи за вас, с него и решавайте всички въпроси. Ако възникнат проблеми, обръщайте се към мен без всякакви… Заинтересовани сме по-скоро да изживеем предишните грехове, дори и да не сме замесени в тях.
Не е минало чак толкова време, мислех си аз, минавайки в съседния кабинет — този на Андрей Фьодорович. Как успяха да се обновят така решително?
— Е — попитах полковника, — тук наистина ли всички са нови хора?
— Абсолютното мнозинство — отвърна той.
— А защо се наложиха такива промени?
Той посумтя смутено.
— Промените в обществото. — Той се усмихна широко. — Между нас да си остане, но местните комитетчици изгърмяха с пълна сила, както се казва. Тази същата комисия ги съсипа.
— Коя комисия? — не разбрах аз, помнейки добре, че по данните на Дмитрий Сергеевич комисията на Соснов само им беше поразвалила кефа.
— Депутатската — каза полковникът. — Сигурно го познавате, депутатът Вадим Сергеевич Соснов.
Обърках се.
— Но аз разполагам с данни, че работата на комисията не е предизвикала големи сътресения.
— Нека първо уточним за коя комисия става дума — доброжелателно се усмихна полковникът. — Отначало депутатската комисия разследваше делото за продажба на оръжие. Там нашият комитет се водеше само като изпълнител и затова действително нямаше големи сътресения. Но по-късно беше създадена още една комисия, вече не депутатска, а по прякото поръчение на президента, но по инициатива на същия този Соснов, за разследването изключително на вътрешни работи на комитета. Работата на тази, втората комисия протичаше в условията на най-строга секретност, така че е възможно да не знаете нищо за нея.
— Действително, нещата стоят точно така — кимнах аз. — А вие, господин майор, какво знаете за това?
— Нали ви казах, тук бяха открити значителни нарушения.
— Значи в първия случай Соснов е спасил честта на комитета — отбелязах аз, — а във втория пак той го е съсипал?
— Така стана председател на комитета — каза полковникът.
— Може ли да се запознаем с материалите на втората комисия?
— Разбира се — усмихна се полковникът. — Работите ли с компютър?
Погледнах мълчаливия Серьожа Семенихин и забелязах как той веднага се ободри, изправи се в креслото и важно си поправи очилата.
— Напълно — казах аз.
Отидохме в компютърната зала и седнахме пред машината. Отначало майор Скачков наблюдаваше действията на Серьожа с известна снизходителност, но след като той премина няколко прага на секретност, се оживи, заинтересува се и започна да задава въпроси. Серьожа беше пъхнал дъвка в устата си и затова отвръщаше кратко и малко отвисоко. Полковникът, който седеше отстрани, не разбираше нищо и затова се усмихваше поощрително.
После Серьожа щракна нещо и от принтера започна да излиза хартия.
— Александър Борисович, това ще ви заинтересува — съобщи той.
Оказа се, че това е протоколът на комисията, където черно на бяло пишеше, че дискетата, съдържаща оперативна информация с компрометиращ характер, е била връчена на депутата Соснов от един от сътрудниците на местното управление на службите за сигурност, но е изчезнала от вещите на депутата след обиска вечерта преди убийството на капитан Ратников.
— Интересно — отбелязах аз. — Делото за убийството на капитана още не е било завършено по това време, но до него така и не е стигнала информация.
— И без това всичко е било ясно — отвърна полковникът.
— Ето още нещо — каза Серьожа и принтерът изкара още един интересен документ.
Оказа се, че по време на работата на първата комисия депутатът Соснов е бил шантажиран от отделни работници на управлението, заплашващи да разкрият сътрудничеството му с КГБ в качеството на сексот.
— Само че той се оказал твърд и непоколебим боец — приповдигнато завърших аз.
— Но е било точно така — внимателно отбеляза Скачков, усетил иронията.
— Серьожа — казах, — дай имена. Кого е завлякъл лично с тази дискета и кой би могъл да му се противопостави решително.
— Не разбрах — каза Серьожа.
— Накратко — казах аз. — Кой е убил Ратников?
— Виждам, че продължавате да настоявате на своята версия — сдържано произнесе Скачков, — но признайте, че за това няма основания.