— Не, защо — възрази благодушният заместник-началник. — Всичко е било възможно.
Обновявайки предишния състав на управлението, новите нямаха нищо против да изровят повече компромати срещу предишните. Като всички кагебисти и те страдаха от неизживян комплекс за малоценност.
— Готово — каза Серьожа безизразно.
С нетърпение чаках новият лист да се появи от принтера. Той се оказа документ, изброяващ установените неблаговидни дела на някакъв началник-управление, чиито подчинени бяха уличени в пряка престъпна дейност. Той се обвиняваше и в използването в качеството на агенти на различни аморални личности, например Виктор Юхнович по прякор Щърбавия. Този началник-отдел се беше отровил предвидливо, но подчинените му бяха минали под ножа.
— Серьожа — казах развълнувано, — скачай в личните дела!
— Това едва ли е възможно — усмихна се Скачков.
Серьожа Семенихин изсумтя и започна да действа с компютърната мишка. Винаги го наблюдавах с голям интерес. В това имаше, бях длъжен да призная, нещо творческо. Ако и престанеше ритмично да движи челюсти, бих го нарекъл в такива моменти вдъхновен. По свой начин, разбира се.
— Хм — измърмори майор Скачков и аз разбрах, че Серьожа е преодолял техните секретни бариери. — Изглежда, полковник, че ще трябва да преразгледаме нашите достъпи.
— Мога да ви уверя, че при нас всичко е по устав — каза полковникът.
— Александър Борисович, намерих — обяви Серьожа и в гласа му долових тържество, нещо, което не беше характерно за него — той проявяваше емоции изключително рядко.
— Откри ли убийците? — попитах аз, развълнуван не по-малко от него.
— Брей, веднага убийци значи — промърмори Скачков.
— Да — каза Серьожа. — Засега те са само заподозрени. Сега ще ги изкарам на принтера.
— Кои са те? — притесни се и полковникът.
— Успокойте се, Андрей Фьодорович — каза Скачков, усмихвайки се широко. — Става дума за лица, чието участие в това дело би могло да е вероятно.
Принтерът изкара четири страници, на всяка от които имаше откъси от личните дела на сътрудници от местното управление на службите за сигурност. И четиримата бяха крайно несимпатични личности и на всеки от тях бяха прикачени по няколко обвинения в извършването на престъпления с различна тежест. Убийството на капитан Ратников не им беше инкриминирано, за него изобщо не ставаше дума в доклада на втората, президентската комисия.
— Всички те вече са уволнени — не без облекчение отбеляза полковникът.
— Това ви прави чест — казах аз.
— Успокойте се, Александър Борисович — меко каза Скачков: — Наистина искаме да ви помогнем, нали виждате. Я дайте насам.
Той взе принтерните извадки от личните дела и ги прелисти, държейки ги на известно разстояние, като всички, страдащи от далекогледство.
— Кошмарни личности — каза той. — Вие, Александър Борисович, смятате, че някой от тях влиза в прословутия „Съд на Народната съвест“, така ли?
— Не е изключено — казах, като най-малко смятах да им давам някакви обяснения.
— Да — каза Скачков. — Вярвам, че такива типове могат да убият всеки. Може ли да научим по-нататъшната им съдба, Андрей Фьодорович?
Полковникът на свой ред прегледа документите и сви рамене.
— Тук е казано, че материалите са предадени в прокуратурата. Вероятно трябва да се попита там.
— Колко странно — усмихна се Скачков. — Връщаме се в прокуратурата. Надявам се, Александър Борисович, че там вече няма да ви трябва помощта ми.
— Благодаря ви, Николай Виталиевич — отвърнах аз също така учтиво. — Много ни помогнахте. Откъде бих могъл да се обадя по телефона?
— Ще ви заведа — с готовност стана полковникът.
— Господин полковник — обади се героят на деня Серьожа Семенихин. — Ще ми позволите ли да поработя още малко с вашите данни?
Полковникът за момент се смути, но се натъкна на изразителния поглед на майор Скачков и отвърна:
— Разбира се, заповядайте. Ще ви помогне нашият сътрудник старши лейтенант Харченко. Витя, помогни на другаря, ако се наложи.
Младежът с бяла престилка, който работеше наблизо, се откъсна неохотно от своя компютър и отвърна:
— Слушам, другарю полковник.
По нещо той ми напомни самия Серьожа.
Обадих се в Москва на Меркулов, разпитах го за местния прокурор и едва тогава позвъних в родственото заведение. Обаждането ми изплаши местните работници и за да се срещне с мен, прокурорът дойде на работа, ставайки едва ли не от болничното легло.