Историята, която й разказа, беше измислена буквално по пътя за насам, но изглеждаше напълно реално. Нина се оказа свидетелка на страшно престъпление и бандитите я търсеха с цел да я отстранят. Той назова дори престъплението — разстрелът в ресторант „Нарва“ на петима мафиоти от хора на конкурентна групировка. За това престъпление много се говореше в Москва. Във всеки случай Аня прие всичко на доверие, очите й се разшириха, дишането й се учести и я вълнуваше само едно:
— И какво ще прави тя сега, а?
— Временно — каза Феликс Захарович, — докато милицията издирва престъпниците, тя трябва да се крие. После всичко ще си дойде на мястото. Имай предвид, който и да те пита, не знаеш нищо за Нина.
Аня кимна.
— Предайте й, че много я обичам и я чакам — помоли тя.
Феликс Захарович обеща. Помоли я да му сипе чай, внимателно продължи да разпитва за Льоша, за заниманията му, за приятелите му. Всичко ставаше много красиво.
Когато тази сутрин Льоша излезе на лаф на по чаша бира с приятелите си, той дори не обърна внимание на вехтото жигули, в което седеше белокосо старче. Старчето слезе от колата, взе със себе си голям сак, влезе във входа, качи се до жилището на Льоша и влезе, като използва ключа, акуратно иззет по време на посещението при Аня. Там той бързо отвори сака, измъкна коженото яке, с което Нина излизаше на акции, но вече без маскировъчните подплънки, хвърли на леглото черните очила, а раницата с пушката сложи в килера. После извади от джоба си лъщящ пистолет система „Макаров“ и го сложи в джоба на коженото яке. Затвори сака и излезе.
Този ден Льоша не бързаше да се прибира, защото случи на щедри приятели и вля доста бира. В състояние на леко опиянение той навести една своя позната, Галя, продавачка в магазин за спортно облекло, и потвърди поканата си за вечерта. Очакваха се и други приятели, така че Галя му даде пари за леко угощение.
Той напазарува в съседния магазин за хранителни стоки, не се сдържа, пийна още една бира и се върна вкъщи в добро настроение. Феликс Захарович, който седеше в колата от няколко часа, го сподири с поглед, изпълнен с ненавист.
Той се измъкна спокойно от колата, раздвижи изтръпналите си крайници, отиде до уличния телефон и набра номера.
— Сервизна служба — обади се дежурният насреща.
— Здравей, драги — каза Феликс Захарович леко дрезгаво. — Имам поръчка за вас…
— Какво желаете? — попита дежурният.
Всеки ден им се обаждаха и по погрешка, и за такива случаи имаше дежурни уклончиви отговори.
— Началникът ви ме питаше за адреса на моя човек — каза Феликс Захарович. — Каза, че му трябва добър паркетчик. Намерих му го…
— Паркетчик ли? — леко се обърка дежурният, но веднага някой му измъкна слушалката от ръцете.
— Да, какво за паркетчика?
— Има такъв — каза Феликс Захарович. — И точно сега си е вкъщи. Запиши си адреса.
И започна да диктува.
По-нататъшните събития се развиваха вече без негово участие. В четири часа следобед в московската градска прокуратура постъпи обаждане. Човекът се интересуваше как да намери следователя, който води делото за терористите. След кратко обсъждане обаждането бе прехвърлено на Костя Дяконов. Смяташе се, че той води това дело. В действителност след убийството на Стукалов той на практика беше отстранен от разследването. Костя вдигна слушалката и чу:
— Трябва ли ви Бейби? Знам къде живее.
Костя даде сигнал на колегите да определят телефона, от който се обаждаха, и попита:
— Имате предвид терориста Бейби, който е замесен в делото за „Съда на Народната съвест“, нали?
— Запиши си адреса — каза човекът отсреща и го продиктува.
После просто затвори. На Костя му донесоха резултата от проверката на телефонния номер. Оказа се, че са му се обадили от външен телефон, намиращ се вероятно на „Проспект Мира“. Той незабавно се втурна към прокурора на Москва, а когато се оказа, че го няма, нахлу при първия му заместник.
— Адресът на Бейби — каза той и сложи хартийката пред заместника. — Току-що имаше анонимно обаждане.
— Стига бе, Костя — каза заместникът, който тъкмо пиеше кефир. — Знаеш ли Турецки колко такива анонимни обаждания получава?
— Знам — каза Костя. — Но точно такива досега нямаше.
Заместникът сви рамене.
— Действай тогава… Само би било добре да предупредиш Турецки, а?