— Той е в командировка — каза Костя вече на вратата.
Обаждането на спецследователя от Московската градска прокуратура вдигна подразделение на спецназ за залавянето на особено опасен престъпник. Още към пет часа блокът, в който живееше горкият Льоша, беше практически блокиран. Грязнов случайно чу за тази операция и дотърча, когато на спецназовците им даваха команда да нахлуят в апартамента. Слава умоляваше командира на отряда да отвори апартамента тихо и да залови Бейби жив, но аргументите му не бяха взети под внимание.
Феликс Захарович беше пресметнал всичко правилно.
Льоша, който се прибра подпийнал, отначало доста се учуди от появата на коженото яке в жилището му. След кратко колебание той го облече, повъртя се пред огледалото и реши, че съвсем не е зле. Помисли си, че някое от гаджетата му се опитва да го изчетка по този начин. След това съвсем случайно напипа тежестта в джоба си и измъкна оттам пистолета. Това изобщо не го уплаши, той се мислеше за опасен тип и реши, че пистолетът също е подарък. С две думи, когато баретите избиха вратата и нахлуха в апартамента, той беше с кожено яке и пистолет в ръка. Разстреляха го на място, без дори да успее да гъкне.
Аня чу тропота на ботуши по стълбите и надникна от любопитство, но грубо я блъснаха назад и й наредиха да затвори и да не се показва. После отгоре се чу грохот от изстрели и тя изпадна в истерия. Затова, когато Феликс Захарович й звънна малко по-късно и й предложи да я скрие за известно време извън града, тя веднага се съгласи. Излезе от входа, където тази вечер беше някакво вавилонско стълпотворение, и на предложението на кварталния да остане за разпит обеща да се върне след пет минути.
Феликс Захарович не изживяваше най-добрите времена в кариерата си. Чак когато операцията вече беше в разгара си, той с ужас се сети за Аня, която в подобна ситуация би могла да надрънка прекалено много и още веднъж разбра, че не трябва да се започва нищо в такова състояние. Решението изникна буквално по пътя, той я закара в Митишчи, където имаше наум необходимото убежище със сговорчива хазайка, остави Аня там и обеща да й намери медицинска бележка за времето, през което щеше да отсъства от работа. Аня през цялото време се опитваше да му разкаже какво е станало през деня в техния вход, но така и не успя.
Грязнов влезе в апартамента на Льоша вече с оперативна група от криминалната милиция. Жилището миришеше на барут, стените бяха надупчени от куршуми, мебелите преобърнати. Грязнов по принцип беше против бруталните форми на задържане, а в този случай да не говорим. Като че ли стадо слонове си бяха правили дискотека.
Грязнов беше разстроен. Човекът с коженото яке, когото след предварителния оглед откараха в моргата, олицетворяваше за него целия период, в който криминалната милиция противостоеше на терористите, и този период беше завършил прекалено неочаквано и бездарно. В цялата история имаше нещо претупано и непрофесионално.
— Край — казваше възбуденият Костя Дяконов. — Делото е разкрито! И не само едно!
— Предадоха го — въздъхна Грязнов. — Народна съвест… Боклуци миризливи!
— Още отначало казвах, че са измет — отвърна Костя Дяконов. — Всички тези приказки за народната съвест не са нищо повече от маскировка. Не си ли съгласен?
Грязнов само сви рамене. Колкото до оперативните действия на спецследователя от Московската прокуратура Костя Дяконов, те също не предизвикваха симпатия у него. Според Грязнов операцията беше бездарно провалена.
— Ами ако обаждането беше фалшиво? — недоумяваше той. — А вие избивате вратата и нахлувате с автомати… Как можа да го направиш, Костя?
— Не бях аз — възрази Костя, — а момчетата от спецназ. Дойдохме тук с кварталния да видим кое как е. Този тип никъде не работи, а си живее царски. Не е ясно как се е регистрирал. Съвпада по всички параграфи, разбираш ли? И момчетата решиха да щурмуват. Във всички вестници пише колко точно стреля, сам знаеш.
Грязнов огледа пистолета и пластмасовата торбичка.
— Явно не си сбъркал — каза той. — Същият „Макаров“ е. Със сърцето си го чувствам.
— Абе всичко е ясно — махна с ръка Костя. — Свърши Бейби. Край!
— Какво ли ще каже Турецки — каза Грязнов.
— Ще го изненадаме — заяви Костя весело.
Той имаше повод за веселие. Новината за унищожаването на опасния терорист бързо се разпространяваше из Москва. Още половин час след изстрелите пристигнаха репортери не само от московските вестници, но и от чуждестранните, хората от телевизията с камерите и лампите си, а след това и милиционерското началство. Началникът на Московското главно управление заедно с Александра Ивановна Романова, чинове от федералната прокуратура, хора от ФСК и прочие слуги на народа чак до отделни известни депутати. Тук, пред входа, даваха интервюта, коментари, правеха изявления. Костя Дяконов беше център на вниманието, снимаха го фотографи и телеоператори, думите му се излъчваха в цялата страна от останкинската програма.