— Наредих да се усили патрулирането — съобщи Коршиков. — Вече имаме първите задържани. Колегата ви ще може ли да ги разпознае?
— Ще може — казах аз, — когато хванат когото трябва. Андрей Фьодорович, трябва да ви кажа, че изтичането на информация е станало във вашето учреждение.
Контраразузнавачът се изчерви от притеснение.
— От какво произтича това? — попита той мрачно.
— От показанията на потърпевшия — отвърнах аз. — Пребили са го същите тези сътрудници, чиито дела гледахме днес заедно.
— Не може да бъде — уплашено смотолеви той.
— Нещо повече — казах аз, — тези славни момчета продължават да са на служба при вас, в списъка на тайните агенти. Бъдете така любезен да предоставите адресите им на органите на милицията, за да бъдат задържани незабавно.
До мен изникна майор Скачков, който ме слушаше строго и внимателно.
— Невероятно — каза той. — Андрей Фьодорович, вие знаехте ли нещо за това?
— Как бих могъл да знам? — каза контраразузнавачът, едва ли не плачейки. — Работата с агентите се провежда на ниво лични контакти! Да не би да ми докладват кого си вербуват?
— Успокойте се, Андрей Фьодорович — с ласкава загриженост произнесе полковник Коршиков. — Наредете да ни дадат адресите и всичко ще свършим сами.
Бях готов да се обзаложа, че полковникът от милицията вътрешно ликуваше заради неприятностите на колегата си. Тъй като Андрей Фьодорович не бързаше с действията, Скачков му изтръгна слушалката на телефона. Той извика дежурния в управлението и направо му се разкрещя:
— Веднага намерете старши лейтенант Харченко и го докарайте в компютърната зала. Наредете му да отвори личните дела, които намери московският следовател. Чакам доклад до половин час!
Андрей Фьодорович само въздъхна дълбоко.
— Ситуацията става заплашителна — заяви Скачков, поглеждайки неприязнено Андрей Фьодорович. — Налице е именно това срастване на престъпните елементи с органите на реда, за което ставаше дума на последното съвещание.
— Знаете не по-зле от мен — озъби се Андрей Фьодорович, — че не е достатъчно да се смени началството. Местната система беше корумпирана от горе до долу, и не е възможно това да се промени мигновено с едно махване на вълшебната пръчица.
Полковник Коршиков се изкашля.
— За затвора плачат — каза той. — Е, да дигам ли ОМОН?
— Няма нужда — каза Скачков. — Сами ще ги приберем. Александър Борисович, не е ли по-добре да отидем в управлението на ФСК?
— Николай Виталиевич — намесих се аз, — нали разбирате, че престъплението има изключително криминален характер. Не виждам политически мотив. Няма нужда да безпокоим контраразузнаването. Единственото, което ме интересува, е изтичането на информация. Тези типове са научили за находката на Серьожа преди мен.
— Ще го изясним в най-скоро време — обеща Скачков.
— Би било чудесно — кимнах аз. После се обърнах към Коршиков и наредих:
— Извикайте ОМОН, господин полковник.
Старши лейтенант Харченко се появи на работното си място точно в определеното от Скачков време, но за да го допуснат до компютъра, беше необходимо като минимум присъствието на Андрей Фьодорович. Едва след това станаха известни адресите на предполагаемите престъпници и спецгрупите на ОМОН тръгнаха да атакуват. Тримата полусънени, смърдящи на алкохол мъже бяха доставени в дежурната част на градското управление вече на разсъмване.
— Да не сте изкукали, началници? — говореше единият от тях, известен при нас под прякора Мъжкия. — Да ни бехте оставили да се наспим, са да се говори с мен е безполезно!
— А какво искате? — интересуваше се вторият, по прякор Стършела. — Може да ми потрябва адвокат!