— Тъпанари — презрително процеди споменатият от Серьожа Пилето, мерзавец с действително ангелски вид. — Звъннете в кантората, там ще ви скъсат гъза…
Слушах ги и кимах. Коршиков седеше до мен на масата, а в стаята, освен нас бяха главорезите от ОМОН.
— Накратко — казах аз, — кантората се отрича от вас, момчета. С такава измет, викат, си нямаме работа. Сега ние ще се занимаваме с вас.
— Кой си ти бе? — изгледа ме с недоумение Мъжкия.
— Хайде, Сергей Николаевич — предложих на Коршиков, — вземете този недоспал младеж, а аз ще си оставя Пилето. Нека господин Стършела почива засега.
Разотидохме се по кабинетите и се хванах с Пилето. Както и предполагах, той беше лидерът на цялата компания, бивш капитан от службите за сигурност, груб и прост. Още не разбираше съвсем положението, в което се беше оказал, и точно от това трябваше да се възползвам.
— Не ти върви, пиле — поклатих глава със съчувствие. — Набутал си се в опасна работа. Следователят, дето си го смазал снощи, е фрашкан до ушите с пълномощия. Разследва се дело за държавен тероризъм, схващаш ли какво те е подбрало?
— Да ви сера на тероризма — нагло отвърна той. — И нищо няма да кажа. Нощните разпити са забранени от закона, ще се оплача на прокурора.
— Това не е разпит — казах аз. — Просто разговор. Разпитът ще е в Москва. Знаеш ли какво представляват психоделическите методи на разследване?
Това му направи впечатление, очите му зашариха уплашено. Има си хас! И аз бих се изплашил, защото също си нямах понятие какво представляват психоделическите методи за дознание. Измислих ги преди една минута и звучеше добре.
— Занасяш ме нещо — направи той гримаса. — Какво общо имам аз?
— Нали ти обяснявам — търпеливо направих нов заход. — Следователят идва да рови по дело, по което министърът два пъти на ден се отчита пред президента. А вие му скачате. Случайно ли е?
Той помълча, гледайки ме с ненавист. Напълно допусках, че е бил готов да убие Серьожа Семенихин. Така за нищо, просто защото му се иска.
— Стига ме притиска, началник — каза той. — Какво искаш от мене?
— Бихте ли следователя? — попитах направо.
— Е? — каза той. — Не сме го убили.
— А кой ви насочи?
— А — сети се той, — продължавате да чистите органите? Без мен.
— След петнайсет минути и без теб ще научим — казах аз.
— Тогава няма смисъл да питаш — отсече Пилето.
— Е как да го определя това? — попитах. — Тероризъм? Бандитизъм?
— Обикновено хулиганство — каза Пилето. — Той ни нагруби и на нас малко ни кипна.
Поклатих глава.
— Искаш да си живееш добре. Но няма да те оставя. Ще те разнищим напълно, с всички забравени истории. Нали разбираш, по това дело ни трябват жертви.
Говорех очевидни гадости, но това беше игра и трябваше да я играя по правилата, които му бяха известни. Така че той ме разбра правилно.
— Защо озверя, началник? Къде съм ти пресякъл пътя?
— Дреме ми за тебе. Но ти се оказа крайният. Знаеш ли какъв подарък ти се готви? Убийство при утежняващи обстоятелства.
Той се изплаши, това беше очевидно. В неговите очи бях истински паяк, какъвто и трябва да бъде следователят, и намеренията ми на паяк изглеждаха много убедително.
— Какво убийство? — изхриптя той.
— Сам знаеш — казах. — Убийството на капитан Ратников.
Гледах го внимателно и не можех да не забележа как искрата на искрено недоумение премина в явно облекчение. Пилето не беше замесен в това убийство, но знаеше нещо за него.
— Брей, докъде стигна — каза той подигравателно. — Само че го няма майстора, господин следовател. Опитваха се да ми прикачат това дело, ама се отказаха.
— Кой се е опитвал? — попитах недоверчиво.
— Намериха се доброжелатели — криво се усмихна Пилето. — Не като тебе, душегубецо. Правителствената комисия ми го прикачва тоя капитан, ама не успя.
— Соснов ли? — попитах аз.
— Той, милият — изхриптя Пилето с омраза. — Колега!
— Те не са успели — казах, — може аз да успея.
— Сети се — промърмори Пилето. — Какво си се хванал с тоя капитан, чичка? Разкрито е делото!
— От кого? — искрено се изумих аз.
— От когото трябва — отвърна той с неохота. — И онези момчета си получиха заслуженото. Всичко вече е приключено.
— Говори като хората бе! — не издържах и креснах. — Точно затова дойдох!