— Нека да размислим разумно — казах. — Можете ли да си представите Бейби, който седи вкъщи пред огледалото с яке и пистолет, а и си държи пушката в килера. Съгласете се, това е немислимо.
— Вие, Александър Борисович, вече сте си изградили образа на опитен и решителен убиец — забеляза с усмивка главният. — А той също е човек, също си има слабости. Не е успял да се отърве от пушката и я е захвърлил в килера.
— Именно — добави прокурорът на Москва. — Спомнете си Стукалов как се надуваше пред камерите.
— Бейби не е такъв — намеси се Грязнов.
— Освен това — аз вдигнах листа с прясна информация — от Тамбов ми съобщават, че когато Бейби тук, в Москва, е убивал Горелов и Натансон, Дуганов нееднократно е бил викан за разпит в градското управление на МВР. Естествено, възможно е да е летял до Москва с нощния самолет и да се е връщал със сутрешния, но Натансон е убит посред бял ден. Освен това там няма подходящи полети.
— Това са само предварителни сведения — забеляза Романова. — Може би той не е никакъв Дуганов. Очистили са Дуганов, като е пристигнал в столицата, и са работили с неговото име.
— Разпознат е по снимка, Александра Ивановна — забелязах аз с укор.
— Ти пък все едно не знаеш как става — измърмори тя. — Въобще не мога да разбера за какво спорите. Истински ли е Бейби или не — това не променя нещата! Следствието продължава.
— Момент, Александра Ивановна — спря я генералният. — Това променя нещата, бих казал, из основи. Така практически се разкриват… ъъ… — Той се опита да сметне наум и аз му подсказах:
— Четиринайсет убийства.
— Виждате ли? — каза той. — Триумф и възторг, може да се каже. Ами ако е обратното?
— Ако е обратното — направи равносметка Меркулов, — убили сме невинен човек.
Едва след това всички погледнаха Костя Дяконов и той силно се изчерви. Явно също беше разглеждал този вариант.
— Представяте ли си какво ще стане в пресата? — замислено каза прокурорът на Москва.
— Щом стана дума, разрешете и на мен да кажа — не издържа Грязнов. — Разбира се, минала работа, не може да се върне назад, но всичко беше прекалено припряно. Барети, стрелба… Защо не го проследихте, не установихте контактите му…
— Добре знаете за какъв престъпник ставаше дума! — нервно възкликна Дяконов. — Особено опасен! Вие самите нарисувахте образа на някакъв супермен, стрелящ с двете ръце и винаги резултатно. Какво проследяване, когато той можеше да изчезне във всеки момент!
— Какъв е смисълът да говорим сега — въздъхнах аз. — Аз също съм виновен, тръгнах да пътувам, разбирате ли… Ако бях тук, щях да намеря някаква адекватна форма на арест.
— Естествено, сега е лесно да се приказва — озъби се Костя Дяконов.
Прокурорът на Москва решително стана.
— Другарю генерален прокурор, протестирам. Тук се подготвя истинска обструкция на действията на моя подчинен. Считам, че той е действал правилно, и ще поддържам своята гледна точка на всички равнища.
— Седнете — укроти го генералният. — Никой нищо не подготвя, сам разбирате, че нещата не са толкова прости. Но фактът си е факт, не можем да признаем публично грешката си. Такава вълна ще се вдигне, че ще ни отнесе всички.
— Не разбирам — намесих се аз. — Да търся ли истинския Бейби, или да закривам делото?
Генералният шумно въздъхна и кимна решително.
— Търсете, Александър Борисович. Продължете следствието. А вие, другари — обърна се той към представителите на градската прокуратура, — продължавайте разследването по своя линия. Мисля, няма нужда да ви предупреждавам, че става дума за строго секретна служебна информация.
— Ще го споменете ли горе? — попита един от заместниците на генералния.
— Ами — сви той рамене. — Ще кажа, че все още имаме настойчиви следователи, които не се задоволяват с постигнатото. Това е, другари, не ви задържам повече.