Кали знаеше. Кали знаеше и бе решила, че това ще бъде съдбата ми. Отново стиснах челюсти, готов за битка, готов да дам на публиката представлението, за което жадуваше. Внезапно осъзнах, че Джаспър ме е повлякъл покрай арената, за да предостави на зрителите последен шанс да преценят силата ми, преди да увеличат залозите си. Чувах откъслечни разговори от всички страни на палатката.
Онзи е с няколко сантиметра по-висок от другия. Ще сменя залога си.
Дали на твоята госпожа й ще хареса да получи някой от тези двамата за годишнината от сватбата ви?
Чудя се какво би било срещу истински лъв.
Облечен в свещенически дрехи мъж, който стоеше близо до Галахър, вдигна ръце, за да усмири тълпата. Разпознах го като укротителя на змии, който участваше в едно от представленията.
— Нека светлината на доброто озари тази битка и да върне изгубената душа в пречистващия огън на ада! — извика той, с което предизвика в палатката буря от емоции. Разнесе се свирка и двубоят започна.
Деймън обикаляше приведен в кръг около мен, както когато бяхме деца и тренирахме бокс. Аз имитирах неговата стойка.
— Кръв! — изрева един пиян мъж, провесен върху оградата, опасваща арената.
— Кръв! Кръв! Искаме кръв! — поде цялата палатка. Двамата с Деймън продължихме да се обикаляме.
— Нека не го правим — казах. — Нека да откажем да се бием. Какво могат да ни сторят?
— Не става въпрос за тях, братко — рече Деймън. — На този свят няма място за двама ни.
Гневът избликна от сърцевината на съществуването ми и се разпростря по цялото ми тяло. Защо да нямаше? Защо Деймън не можеше да ми прости? Вече не мислех, че го преследва споменът за Катрин. По-скоро смятах, че го преследвам аз. Не този, който бях, а този, за когото той ме мислеше — чудовище, което убива безмилостно, без страх от последствията. Как можеше да не признава саможертвата ми и всичко, което бях направил, за да бъде щастлив, за да се опитам да го спася? Извъртях се и юмрукът ми се стовари върху бузата му. Под окото му бликна кръв и тълпата изрева.
Деймън отвърна — удари ме по рамото и ме събори на земята.
— Защо го направи? — изсъска и оголи зъби за радост на тълпата.
— Защото ти го искаше — изсъсках в отговор, оголих на свой ред зъби, сетне го преметнах и сключих ръце около врата му.
Той обаче се освободи бързо и се върна в ъгъла си. Двамата стояхме в противоположните краища на ринга и се взирахме един в друг — смутени, гневни, сами.
— Бийте се! — ревна тълпата отново. Галахър ни гледаше свирепо, явно не знаеше какво да прави. Щракна с пръсти и Джаспър и Бък се спуснаха към нас с колове в ръце, решени да ни принудят да се бием. Ръгаха ни и ни бутаха с коловете, докато помежду ни останаха само няколко сантиметра. Юмруците ни бяха вдигнати, когато се разнесе невероятно силен трясък, сякаш небето над нас се разцепи на две. Изви се студен вятър и около краката ни се надигна облак от дървени стърготини и отломки. Замириса на дим.
— Огън! — извика паникьосан глас.
Озърнах се обезумяло. Една част от палатката бе в пламъци, а хората търчаха във всички посоки.
— Хайде!
Усетих две ръце да ме бутат по раменете. Кали. Очите ми се разшириха от изненада.
— Бягай, бягай, бягай! — крещеше тя и ме буташе. Държеше брадва в ръката си и аз бавно започнах да разбирам какво се бе случило. Нима тя наистина бе отсякла подпорите на палатката и я бе подпалила?
— Движи се! — Кали отново ме тласна. Беше удивително силна за човешко същество и след като няколко секунди стоях глупаво и примигвах като парализиран, се раздвижих, улових Деймън за китката и побягнахме покрай палатката, далеч от реката, все по-бързо и по-бързо към къщи.
29
Двамата с Деймън се носехме с вампирска скорост по улиците на Ню Орлиънс. За разлика от първия път, когато пристигнахме и Деймън се влачеше неохотно зад мен, сега тичахме с все сили един до друг, а кирпичените и тухлени къщи покрай нас се размиваха като топящ се восък.