Стоящият на прага Брут поклати кисело глава. Марк Антоний не беше глупак, но се опитваше да надскочи самия себе си. Нищо чудно да си въобразяваше, че може да бъде част от новата ера, въпреки че се бе подмазвал години наред на Цезар. Това също бе политика, но Брут знаеше, че сенаторите са все още вцепенени и се мъчат да се ориентират в новия свят. който им бяха натресли. Консулът можеше дори да се спаси, макар че щеше да му се наложи да подбира внимателно всяка своя стъпка. Още имаше стари вражди и Антоний щеше да понесе тежестта на много от гях. Въпреки това, поне за тази сутрин, той все още бе консул.
Трябва да има официално гласуване, преди и един човек да напусне тази сграда - продължи Марк Антоний и силният му глас проехтя в залата. - Ако дадем амнистия на убийците на Цезар, гова ще задуши бунта, преди да е започнал. Гражданите и легионите ще разберат, че сме възстановили справедливостта и закона, потъпкани преди години ог един-единствен човек. Така че ви призовавам да гласувате така.
Брут замръзна, загризан от червейчето на безпокойството. Ка- сий стоеше до трибуната с леко увиснала челюст. Той трябваше да е онзи, който да призове за гласуване на амнистия. Всичко беше уредено предварително и Освободителите знаеха, че ще победят. На Брут му се прииска да извика възмутено, че фаворитът на Цезар ги измества в тази жизненоважна стъпка. Думите напираха съвсем ясно в ума му. Цезар беше предавал Рим на Антоний, когато напускаше града да се сражава с враговете си. Антоний беше неговият консул марионетка, маската, която му позволяваше да скрие тиранията си под старите форми на управление. Какво право имаше този човек да говори, сякаш сега той ръководеше новата република? Брут пристъпи напред, но гласът на Марк Антоний продължаваше да отеква над тях.
- Моля ви само за едно - Цезар да бъде обожествен посмъртно. Той беше първият гражданин на Рим. Легионите и народът ще очакват да бъде почетен. Нима онези, които го отстраниха, ще отрекат това? Не бива да има подозрения за срам, нито тайни погребения. Нека се отнесем към божествения Юлий с уважение, след като вече си е отишъл от този свят. След като си отиде от Рим.
Поставеният в безизходица Касий се качи на трибуната и застана до Марк Антоний. Дори така консулът изглеждаше здрав и силен до слабата му фигура. Преди Касий да отвори уста, Марк Антоний се наведе към него и промърмори:
- Получи своята победа, Касий. Сега не е време за дребни хора и дребни отмъщения. Легионите ще очакват погребение на форума.
Касий постоя неподвижен, обмисляйки думите му. Накрая кимна. Брут остана на мястото си; десният му юмрук беше стиснал нищото там, където би трябвало да е дръжката на меча му.
- Благодаря на консула Марк Антоний за трезвото му мислене - каза Касий. - И съм съгласен с него. Трябва да има най-вече ред и той е по-важен от закона и мира. Нека гласуваме и след това ще имаме възможност да се оправим с обикновените граждани и дребните им емоции. Ще почетем Цезар посмъргно.
Сенаторите гледаха Касий. Брут кимна енергично на начина, по който беше поел контрола над положението. На това място имаше специални служители, чиято задача бе да обявяват гласуването и разискванията, но докато те ставаха от местата си около трибуната, Касий заговори отново, без да им обръща внимание. Нямаше да позволи никакво забавяне тази сутрин, нито щеше да допусне някой друг да вземе думата, преди да е приключил. Брут започна да си отдъхва.
- Онези, които са за пълна амнистия на освободителите на Рим, да станат, за да бъдат преброени.
Брут видя как потящият се тлъст Бибил скача на крака с енер- гичността на юноша. Останалите го последваха миг по-късно. Онези, които вече бяха прави, като Марк Антоний, вдигнаха десните си ръце. Последва момент тишина, след което Касий кимна и напрежението видимо го напусна.
- Против?
Сенаторите седнаха като един и нито един не се осмели да стане. Брут се почувства някак засегнат. Половината от тези хора тук дължаха живота и състоянията си на Цезар. Фамилиите им бяха свързани с Юлиите, възходът им с неговия възход. Беше ги подбирал един по един през годините - все мъже, които бе искал да почете поради една или друга причина. Брут бе малко разочарован. Тези хора бяха приспособенци, които чудесно се ориентираха накъде духа вятърът. Цезар заслужаваше нещо повече от Рим, особено на този ден.