— Със сребърни мечове. Гуловете са чувствителни към среброто.
— Към какво още?
— Към ярката светлина. И към огъня.
— Значи можем да се борим срещу тях с помощта на светлината и огъня?
— Може, но е опасно. Вещерът не използва нито светлина, нито огън, защото те му пречат да вижда. Светлината хвърля сенки, а сенките затрудняват ориентацията. Битката с гуловете винаги трябва да става в тъмнина, под звездната светлина.
— Абсолютно вярно. Добре си го запомнила, ти си умно момиче. А сега погледни тази рисунка…
— Аууу…
— Е, тази твар наистина не е от най-красивите. Казва се гравейр. Гравейрът е разновидност на гуловете. Много прилича на гул, но е доста по-едър. Отличава се също и както виждаш, по тези три костни гребена на черепа. Останалото е както при всеки трупояд. Обърни внимание — ноктите му са къси и тъпи, пригодени за разриване на гробове, за изгребване на пръст. Мощни зъби, с които раздробява костите, и дълъг, тънък език, с който изсмуква от тях костния мозък и разложеното месо. Естествено, вмирисаният костен мозък е деликатес за гравейрите… Какво ти е?
— Нннищо.
— Ти си съвсем бледа. И позеленяла. Малко ядеш. Закусва ли?
— Дааа. Закууусвах.
— За какво говорех… А, да. За малко да забравя. Запомни това, важно е. Гравейрите, гуловете и другите чудовища от тяхната група нямат своя собствена екологична ниша. Те са реликти от периода на взаимното проникване на сферите. Когато ги убиваме, ние не разрушаваме системите и връзките, които царуват в природата, сегашната ни сфера. Тези чудовища са чужди на сегашната ни сфера и тук няма място за тях. Разбираш ли, Цири?
— Разбирам, чичо Весемире. Гералт ми обясни. Знам всичко. Екологична ниша — това е…
— Добре, добре. Знам какво е това. Щом Гералт ти го е обяснил, няма нужда да го повтарям. Да се върнем към гравейрите. Те се срещат изключително рядко — за щастие, тъй като това са крайно опасни гадини. Дори най-малката рана, получена при схватка с гравейр, води до зараза с трупна отрова. С какъв еликсир се лекува заразяването с трупна отрова, Цири?
— Авлигов.
— Правилно. Но най-добре да се избягва заразяването. Затова, когато се биеш с гравейр, не бива да се приближаваш до него. Винаги трябва да се държиш на разстояние, а ударът да се нанася с отскок.
— Хммм… А къде е най-добре да се удря?
— Ще стигнем и до това. Гледай…
— Още веднъж, Цири. Да го направим бавно, така че да можеш да овладееш всяко движение. Виж, нападам те от трета позиция, насочвам острието напред… Защо отстъпваш?
— Защото знам, че това е финт! Можеш да замахнеш широко отляво или да нанесеш удар отгоре. А аз отстъпвам и контраатакувам!
— Нима? А ако направя така?
— Аууу! Нали трябваше бавно! Какво не направих както трябва? Кажи, Коен!
— Нищо. Просто съм по-висок и по-силен от теб.
— Това не е честно!
— Няма такова нещо като честен бой. В боя се използват всяко предимство и всяка възможност, която се отвори. Като отстъпи, ти ми даде възможност да вложа повече сила в удара. Вместо да отстъпваш, трябваше да направиш полупирует вляво и да се опиташ да ме уцелиш отдолу, под брадичката, в бузата или в гърлото.
— Като че ли ще ми позволиш! Ще направиш обратен пирует и ще ме намушкаш отляво в шията, преди да успея да се предпазя! Откъде да знам как ще постъпиш?
— Трябва да знаеш. И знаеш.
— Да бе!
— Цири, това, което правим, е водене на бой. Аз съм твоят противник. Искам да те победя и съм длъжен да го направя, защото става въпрос за моя живот. Аз съм по-висок и по-силен от теб, затова ще използвам всяка удобна възможност за удари, които ще те извадят от ритъма ти и ще пробият защитата ти, както току-що ти демонстрирах. За какво ми е да правя пирует? Аз вече мога да те атакувам отляво, виж. Няма нищо по-лесно от това да те ударя от втора позиция под мишницата, от вътрешната страна на ръката. Ако ти скъсам някоя артерия, ще умреш за няколко минути. Отбранявай се!
— Хааа!
— Много добре. Прекрасна, бърза защита. Виждаш ли колко полезно е тренирането на китките? А сега внимавай — много фехтовачи извършват грешката да се защитават статично, застиват за секунда и тогава можеш да ги изненадаш с такъв удар!
— Хааа!
— Прекрасно! Но отскачай, веднага отскачай — и пирует! Може да имам кама в лявата си ръка! Добре! Много добре! А сега, Цири? Какво ще направя сега?
— Откъде да знам?
— Наблюдавай краката ми. Как е разпределена тежестта на тялото ми? Какво може да се направи от тази позиция?
— Всичко!
— Тогава се върти, върти се, накарай ме да се обърна! Защитавай се! Добре! Не гледай меча ми, мога да те подлъжа с меча! Защитавай се! Добре! И още веднъж! Добре! И пак!