— О, я вземи да пораснеш, Гървон — тя усети как гневът заседна на топка в гърлото ѝ. — Тук има нещо, което ти не би разпознал, нещо, което си заслужава да се брани. Те са добри хора, а сега са и моите хора, и са по-ценни за мен от парите ти или от така наречената ти „любов“.
— И от кога Елена Анборн я засягат „любовта“ или „доброто“? Какво, по дяволите, се е случило с теб? — Гървон звучеше истински объркан.
Добър въпрос. Не съм сигурна дали сама знам отговора му, но така стоят нещата сега.
— Не бих могла да ти го обясня, Гървон. Ще трябва да използвам прекалено много думи, чието значение ти убягва.
— Тогава си мъртва, Елена. Сама си подписа заповедта за екзекуция.
Изведнъж глинената топка се превърна в подобна на буболечка форма с големината на юмрук и скочи към лицето на Елена. Размаза се в щита ѝ, но докато падаше назад, се оформяше отново, за да скочи още веднъж. Тя я обгърна със син огън и се усмихна мрачно на смутеното изсумтяване на Гървон, докато пламъците ѝ я изгаряха.
— Само това ли можеш, Елла? — отбеляза с насмешка той и когато глината се разпадна на прах, гласът му секна.
Елена полежа в леглото известно време и прехвърли отново разговора в съзнанието си: Анализирай и разнищи. Какво се опитваше да постигне той? Наистина ли мислеше, че може да я накара да се отдръпне на този късен етап? Къде бе той и какво беше това едва доловимо ехо? Онова ехо…
Изведнъж въодушевена, Елена се изправи, уви се с халата си и побърза да намери Сейра.
Отблясъците на късната утрин се стичаха в заседателната зала през високите прозорци. Всички се подготвяха за поредния предълъг ден, но в регентския съвет се усещаше ново чувство на оживление. Елена и Сейра бяха будували през по-голямата част от нощта, обвити в одеяла и обсъждайки Гървон Гейл и стъпките, които трябва да предприемат.
— Добре, господа, дойде време да докладвате резултатите — Сейра погледна към Пита Розко. — Пита, ти и Паоло обсъждахте въпроса за облекченията за бедните джафи. Можеш да започнеш с него.
Пита Розко очерта схема за разпределяне на богатства, чрез което джафите щяха постепенно да замогнат, без на пазара да настъпи хаос или римонските родове да загубят от състоянието си. Ставаше дума за споделени права върху дялова собственост или права за притежание и предоговаряне на поземленото гласуване, от което Елена я заболя главата, а Сейра бе истински заинтригувана — тя следеше внимателно и след това назначи подкомитет, който да започне изпълняването на плановете. Денят преминаваше в усилени, но изключително цивилизовани разисквания, и Елена и Сейра започнаха да се надяват, че този път ще премине без сериозни спречквания.
Естествено, надеждите им не бяха оправдани.
Друидът Прато започна изложението си по последния за деня въпрос: религията.
— Принцесо, вие заръчахте на проповедник Акмед и мен да открием някакво средство за религиозно приобщаване. Очевидно, това е невъзможно. Двете ни вери са прекалено разнородни — изглеждаше надменно, а скриптуалистът скръсти ръце и се загледа в пространството.
Сейра се наведе напред:
— Е, как преминаха последните три седмици тогава за вас, синьор?
Друидът изрече учудено:
— Молех се, лейди, за мъдрост.
Очите на Сейра заискряха заплашително:
— И озари ли ви нещо? Някакви велики прозрения, синьор Иван? Може би мъдростта да сторите това, което регентът ви заповядва? — попита тя жлъчно.
Лицето на Прато почервеня, очевидно не бе свикнал да го критикува друг, освен по-висш от него духовен служител.
След това тя се обърна към проповедника, който тайничко се наслаждаваше на смущението у съперника си:
— Ами вие, проповедник Акмед? Как минаха вашите опити за преговори със соланските братя?
— Те не биха склонили да разговарят с нас — категорично заяви проповедника.
— Не това ви попитах.
— Не е обичайно за мен някоя жена да ми говори по този начин — или някой мъж. Моето обществено положение…
— Вашето обществено положение е по-ниско от моето, когато се съберем около тази маса. Би трябвало да сте благодарен, че въобще ви изслушвам. Одобрих правото ви да говорите тук и подкрепих предложенията ви…
— Това не е никакво одобрение! А позьорство! — прекъсна я проповедникът. — Преговори ли — обмяна на разнообразни идеи? Нищо подобно, това е просто една прищявка, забавлението на някакво момиченце. Един силен водач не би направил подобно нещо!
Ох, помисли си Елена, стигнахме до там. Каква срамота, че тъкмо той го каза. Неизбежно е обаче…
Лицето на Сейра се изопна и вледени.