— Един силен водач ли казвате, проповедник Акмед? Това ли цените вие — силата? — натърти гневно тя. — Е, в какво точно се изявява силата според вас? В деспотството? Проява на сила ли е да крещиш на подчинените си и да ги биеш? Проява на сила ли е да изпратиш въоръжена войска срещу най-слабите, за да потушиш бунта им, породен от липсата на хляб? Или пък силата е в това да подклаждаш насилие и после да го наречеш „божия воля“?
Проповедникът пребледня от яд.
— Принцесо…
— Тишина — изрева тя, — не съм приключила! — тя се изправи и започна да обикаля около масата. — Да не би силата да е умението да държиш меч? — тя изтръгна меча от ръцете на един от стражите и го подхвърли на Елена. — Елла, погрижи се за тази играчка.
Какво правиш, момиче? Тогава разбра и извлече гносиса си. Бяха ѝ необходими Земя и Огън, а тя бе слаб огнен маг, но се надяваше силата ѝ да стигне… В следващия миг тя изви острието на меча до неузнаваемост и го подаде обратно на Сейра, която го захвърли по средата на масата. Мъжете погледнаха обезпокоено Елена, която се стараеше да прикрие усилието, което ѝ бе коствало това.
— Може би силата е в златото? — Сейра смъкна диамантения си пръстен и го изхвърли през прозореца. Десетки очи проследиха полета му навън. Ченетата им увиснаха.
Елена се намуси вътрешно. Сигурно ще иска после да ѝ го намеря отново.
— Може би силата е в свещените книги — Сейра вдигна Свещената соланска книга от масата.
За миг Елена си помисли, че ще изхвърли и нея, но момичето я стовари близо до Калистам и оттласна и двете настрани.
— Когато ме погледнете, всички вие си мислите, че можете да ме малтретирате, за да правите каквото си поискате. Е, и аз мога да сторя същото с вас — имам зад гърба си най-великия воин в това кралство. Дали да не ѝ заръчам да ви покаже как наистина мога да злоупотребя с вас, ако поискам?
Елена се изправи и застана тихо до нея, мислейки си: Внимавай, Сейра — трябва да спечелиш сърцата им, не страха им.
Като че ли дочула мислите на Елена, принцесата смекчи глас:
— Ако смятате, че уважението е в силата, ще ви покажа, че съм способна и на нея — но както баща си, аз смятам, че да си владетел не се свежда до налагането на тормоз, а до всеобщото съгласие и добрия поглед. Аз съм законният регент на Джавон. Ако не аз, то кой друг ще управлява? Алфредо Горгио ли? Или може би някой от вас? — тя погледна настоятелно всички около масата. — Бихте ли желали да се сбиете помежду си за надмощие и да отслабите страната ни? Или ще следвате тази жена пред вас, която никога не е отхвърляла и един от съветите ви? Която не би се поколебала, докато не намери решение, което да обедини народа ѝ?
Мъжете се спогледаха и преглътнаха горчиво. Най-сетне Инвейльо каза:
— Принцесо Сейра, макар и откровеността ви да ме смути, аз признавам стремежите ви. И ви подкрепям — той огледа хората около масата. — Ние, римонците, ви подкрепяме — добави той с нотка на настоятелност в гласа, приканваща колегите му да му противостоят, но всички останали закимаха одобрително.
Харшал али-Асам вдигна ръка, преди проповедникът да успее да проговори, и каза отчетливо:
— Аз също ви подкрепям, принцесо Сейра — тази му постъпка зададе тона на всичко останало, което джафи лордовете биха могли да изрекат. Ийлан Тамадхи изрази съгласието си, като кимна с едва доловимо намръщване, и всички погледи се насочиха към проповедник Акмед.
Той въздъхна и изрече ядно:
— Ще продължим преговорите, за сега.
Сейра се усмихна.
— Чудесно. Ето тогава какво ще направим. Давам ви клетвата си, че в рамките на една година, без значение дали сме си върнали Брокена, или не, ще изпълним, доколкото е възможно, всички предложения на проповедник Акмед. Съгласни ли сте? Баща ми казваше, че владетелят трябва да притежава пълноправие, воля и прозорливост. Аз разполагам с правото да управлявам, докато брат ми навърши възрастта, за да поеме властта, и смятам да направя тъкмо това. Мои signori, аз може и да съм жена, но притежавам духа на мъж и разполагам със силни мъже около себе си. Виждам в бъдещето това, което предполагам всички споделяме в сърцата си — един обединен народ. Това е и моят стремеж, господа — да върна обратно и запазя принадлежащото по право на Джавон — на Джа’афар. Нашата независимост — тя се вгледа в проповедника, който бе стиснал здраво и отбранително свещената си книга. — Все още ли мислите, че не ми достига сила, проповедник Акмед?
Той се усмихна едва доловимо:
— Не, госпожице. Нашата принцеса е… неотразима.
— Ако ще ви помогне, не ме възприемайте като жена, signori, а просто като регент. Защото едно ще ви кажа със сигурност — няма да се омъжа, докато Тими не навърши пълнолетие. Приемете тази мисъл. Всичко друго може и да подлежи на обсъждане, но не и това — тя се усмихна леко. — Това, което върша сега, ми харесва и не бих го захвърлила току-така — добави тя непринудено, спечелвайки си неволните усмивки на мъжете. — Signori, огледайте се. Вие сте най-добрите мъже, на които мога да се надявам. Поглеждам Пита и Луиджи и виждам самата интелигентност и познания за силите, които задвижват пазара. Лука, Лоренцо и Елена — вие сте моите оръжия и моята броня. Иван и Акмед, вие сте моите мъдри птици, които ми показват правия път, прав и според народа ни. Погледна ли Паоло, виждам безрезервна, безсмъртна вярност. Щом видя Харшал, пред очите ми изниква народа на майка ми, непрекъсната линия от поколения, дълбоко обвързани с тези безплодни земи, а по същия начин виждам и народа на баща си, когато погледна към граф Инвейльо. А когато погледна брат си Тимори, виждам собственото си сърце, отекващо в гърдите ми — с ръка на сърцето си, Сейра приклекна на едно коляно. — Моля ви да ми служите, господа. Да служите на мен, за да служа и аз на вас.