— Добре сте ми дошъл, добре сте ми дошъл, три пъти сте ми добре дошъл, господарю Мийрос — извика той и протегна ръце, за да го посрещне. — Сърцето ми трепти от срещата с толкова величествена особа като вас.
Продължаваше да раболепничи пристъпвайки на заден ход, докато ги съпровождаше към палата си, а осемте му жени зяпаха изумени с отворени усти. Рамита се уви по-плътно с шала си, докато пристъпваше зад съпруга си. Мийрос носеше роба с качулка и потропваше с черния си жезъл по земята при всяка стъпка. Хурия вървеше малко зад Рамита и оглеждаше без никакво благоприличие.
Официалните представяния продължиха цяла вечност, след което най-накрая съпругите отведоха момичетата към женските палати. Стените им бяха избелени и изрисувани със сложни цветни мотиви в червено и зелено. Всяка арка се виеше и диплеше в красиви форми. Но боята им се лющеше и по ъглите се събираше мръсотия. Очите се спираха на неизползваните шадравани и мътните езерца.
— Времената са тежки — обясни главната съпруга, закръглена властна жена, докато ги водеше към двойка стаи с изглед към осеяния с цветни лехи двор, изпъстрен със зимно-цъфтящи цветове. Паун се разхождаше наперено сред тях.
Хурия заподскача от радост в мига, в който ги оставиха сами:
— Отделни стаи! — пискаше тя. — Нощ, в която няма да ми хъркаш — това се казва живот!
— Нощ, в която няма да ми пърдиш — не остана длъжна Рамита. — Пълно щастие!
Изплезиха се една на друга и затръшнаха със смях вратите, свързващи стаите им.
Прислугата ги отведе към баните, а те приготвиха дългите си салвари за къпане. Тъй като никоя от тях не бе обгрижвана така преди, двете се чувстваха неудобно да навличат широката дреха пред всички слуги. Водата обаче бе топла и ароматна, а на повърхността ѝ плуваха розови цветчета. Осемте жени се струпаха покрай тях във водата и започнаха да разпитват за Баранаси и пътя им на север. Хурия разказваше през повечето време, като съчиняваше всякакви причудливи истории за себе си и Рамита.
Дочу се гласът и на главната жена:
— Всички ли благородни жени на юг са така тъмнокожи? — попита открито тя.
Всичките жени на раджата бяха светли, както и доста закръглени — пълна противоположност на двете момичета със слънчев загар от стоене на пазара, които се чувстваха направо като скелети пред тях.
— О, да — отвърна Хурия, за да прикрие смущението на Рамита. — В Баранаси сме известни с тъмната си кожа — а и всички знаят, че най-светлокожи са жените на север — добави тя, при което жените изгукаха самодоволно.
След това Хурия подхвана да описва богатия палат, в който бяха живели двете с Рамита преди сватбата ѝ с рондийския маг. Разказваше за модата на дългите сарита сред благородническия двор в Баранаси, сякаш беше близка приятелка с емира. Съчиняваше клюки за измислени придворни дами, а Рамита само кимаше и се съгласяваше, че всичко е така, както Хурия казва. Беше като някаква игра.
— Е — главната съпруга смигна заговорнически на Рамита — ами твоят съпруг, доста е старичък… Дали все още може да вдигне инструмента си, когато му се налага?
Хурия се закикоти неудържимо, докато лицето на Рамита гореше и ѝ се прииска да се потопи под водата и да се удави от срам.
Прекараха няколко дни в палата на раджата, наслаждавайки се на богата трапеза и забавления — безкрайно разнообразие от музиканти, танцьори, жонгльори и гълтачи на огън. Един мъж водеше танцуваща мечка, но животното бе покрито с белези и много плахо и скоро беше отпратено, след като Мийрос зацъка неодобрително с език. Разгледаха менажерията, където превъзходни птички пееха над главите им, а изпъстрени като скъпоценни камъни змии се промъкваха в сенките. Тигрите крачеха безспирно из мръсните си клетки, а изрисуван и добре отгледан слон оставяше след себе си и в краката им изпражнения с големината на човешка глава. Излязоха от там изумени и силно впечатлени.
Мийрос проведе дълъг, съсредоточен разговор с раджата, след което повика Рамита, за да я огледат. Раджата възхвали красотата ѝ, макар мнението му да нямаше много стойност, имайки предвид осезаемия страх от Мийрос, който изпитваше. След това прошепна нещо на Мийрос, някакви безкрайни уверения и обещания, при които магът придоби доволен вид и я изпроводи да си отиде с думите:
— След няколко дни моголският везир вече ще знае името ти — прошепна ѝ той. — Везир Ханук е заявил приятелската си благосклонност към теб, съпруго.