Защо пък моголският главен съветник ще се интересува от мен? Съпругите служат само за разплод. Те са незначителни — а пък аз съм най-низша сред всички…
По онзи смущаващ начин Мийрос отново разчете мислите ѝ:
— Съпруго, сега ти си лейди Мийрос, а везир Ханук ще е благодарен за дружбата си с теб.
Благодарен за дружбата си с мен? Парваси да ни е на помощ! Вечерята за нея премина сред пълно замайване.
След като се нахраниха, стаята се изпълни с танцьори — дервиши от Локистан. С разпалени викове, пъргави завъртания, те бяха завладяващ потоп от цвят и звук и момичетата запляскаха и завикаха одобрително, потропвайки с крака. Съпругите на раджата, подведени от тяхната превъзбуда, също започнаха да викат и потропват насърчаващо. След това една от по-младите подшушна на Рамита:
— Обикновено трябва само да наблюдаваме тихо, но благодарение на вас, раджата не искаше да рискува да засегне съпруга ти, като ни заповяда да мълчим — тя се усмихна мило. — Беше толкова забавно! — момичето изглеждаше на четиринайсет години, а беше бременно в четвъртия месец.
— Лека нощ, Хурия! — Рамита целуна приятелката си по бузите пред вратите им преди да се разделят. — Днес беше най-хубавият ни ден досега.
Хурия се ухили широко:
— Ти се усмихваш, Мита. Това е много хубаво. Караш ме да се усмихвам и аз. Толкова ще сме щастливи на север. Ще видиш!
Рамита се събуди от допира на студена ръка по рамото ѝ и едва не изпищя, когато друга ръка се спусна върху устата ѝ, заглушаваща вика ѝ. Тънкият сърп на луната сипеше светлина през леките завеси в стаята, очертаващ закачуления силует на притисналата я фигура.
— Шшш — беше съпругът ѝ.
Рамита усети как стомахът ѝ се свива от ужас.
— Тихо, момиче. Няма да те нараня — прошепна дрезгаво той.
Миризмата на алкохол се носеше като облак около качулката му. Тя я издърпа назад и светлината озари загрубялото му лице. Така той изглеждаше още по-стар, браздите по кожата му — още по-дълбоки, а бръчките по-изпъкващи.
— Мислех… — гласът ѝ секна. Мислех, че няма да ме закача до седмицата, в която съм плодовита.
В гласа му имаше състрадание, насочено сякаш към самия него, и тя не можеше да разбере дали си говори сам или на нея.
— Не е хубаво да оставяме така тези неща. Ще се превърнат в непреодолими пречки за нас, ако не се изправим пред тях. Ще придобият огромно неоснователно влияние. Не е толкова страшно.
Подаде ѝ малко шишенце.
— Сложи си от това мазило. Ще улесни нещата.
Ръката му трепереше, но Рамита не можеше да прецени дали бе от възрастта, или от неувереност. Пое шишенцето безмълвно и се обърна, разкрачи се и повдигна нощницата си. Усети влагата и студа на нощния въздух по кожата си. Разви капачката и усети мекото, ароматно и хлъзгаво мазило по пръстите си. Опита се да не трепери, протегна ръка между краката си и размаза крема по устните на своята йони. Усети как той се намести изцяло на леглото и се обърна изплашено.
— Не ме поглеждай — прошепна той. — Стой където си.
Усети студените му ръце на бедрата си, отдръпнаха нощницата ѝ, разголиха я пред него. Настани се зад нея и разтвори краката ѝ. Тя потрепна, когато пръстите му докоснаха гениталиите ѝ, кокалестият му показалец бръкна в нея и разнесе мазилото. Рамита зарови лице във възглавницата си, за да задуши стенанията си — беше нейно задължение. Чу го как се изплю, а след това се разнесе звукът от мокро триене. Тя стоеше и чакаше трепереща, задните ѝ части изстиваха, когато най-сетне го чу как изсумтя, след което въздъхна.
Едва не изпищя, когато усети върха на члена му върху йони устните си, той се тласна по вътрешността ѝ, докато не предизвика разкъсването, което я накара да изстърже със зъби. Проникна още по-дълбоко и бедрата му, студени върху кожата ѝ като ръцете му, запляскаха по задницата ѝ. Тя затаи дъх, напрегната и изплашена, докато слабините му се движеха навътре и навън — веднъж, два, десетки пъти, докато той не изстена и Рамита усети топлата влага, изляла се в нея. Мийрос се облегна на нея за кратко. Когато се отдръпна, тя се извъртя по корем, сподавяйки сълзите си.
Той въздъхна разкаяно:
— Съжалявам — прошепна. — Не съм същият мъж като преди — отдръпна се в края на леглото, а Рамита се сви на топка, извърнала поглед от него. — Виждаш ли, момиче — не беше толкова лошо — той издърпа мантията си и се изправи болезнено — блед призрак на мъж, понасящ се надалеч. И си отиде.
Секунди по-късно Хурия се вмъкна и седна на ръба на леглото. Без смущение наблюдаваше как Рамита изхвърля семенна течност с урината си в помийната кофа, след което я попита: