— Оф, изкуфял старец! — Юстина се извъртя и изчезна троснато в сенките.
Мийрос въздъхна тежко и се обърна към момичетата.
— Извинявам се за дъщеря си — каза той на Рамита. — Понякога е прекалено превъзбудена.
Рамита не вдигаше поглед от земята.
— Елате — Мийрос ги заведе до табло от резбовано дърво в стената, на което имаше около дузина прецизно издълбани кръгли брави. — Знам, че сте изморени, но слушайте внимателно: този палат има няколко нива на сигурност, изградени от гносис. Ще ви обясня по-подробно, когато си починете, но засега ви е достатъчно да знаете, че ще дам на Рамита достъп до трето ниво на сигурност, което осигурява вход към всички части на палата, освен моята кула. Хурия, ти ще получиш четвърто ниво, равностойно на Рамита, без достъп до моите частни покои. Съпруго, хвани третата дръжка, сякаш искаш да отвориш врата. Хвани я здраво и задръж. Ще те заболи малко, но Олаф ще ти даде мехлем после.
Той поднесе пред тях лявата си ръка с отворена длан и Рамита забеляза за първи път линиите на белег. Потрепери, но неохотно стисна дръжката с лявата си ръка.
Мийрос докосна скъпоценен камък, сложен над дръжките, затвори очи и прошепна нещо. Изведнъж гореща струя премина по ръката ѝ и тя изпищя и я издърпа назад. Преди да успее да я затвори, Олаф я улови и сложи на дланта ѝ нещо мазно и лепкаво, което миришеше на алое. През неволните си сълзи тя видя как в кожата ѝ се прогориха сиво-сини символи.
Хурия не изглеждаше много доволна, но издържа стоически на маркирането. След това Мийрос измърмори нещо за Юстина и остави момичетата с управника.
Олаф се изсмя тихичко, когато възрастният маг се втурна към дъщеря си, но бързо се опомни:
— Насам, дами — каза им той. — Позволете да ви заведа до стаите ви.
За Рамита бяха отредени огромни покои на най-горния етаж на палата. Всичко беше от бял мрамор и оставаше хладно и в най-големите жеги, както отбеляза Олаф. Прислугата им донесе багажа, докато мургава бременна жена напълваше медната вана с вода, която течеше от тръба, закачена на стената.
— Течаща топла вода — поясни Олаф, сякаш подобно чудо беше нещо съвсем обичайно.
До всички прозорци се разполагаха малки кресла, а през тях се откриваше гледка към двор с малко езерце и шадраван. Дори и нужника изглеждаше чуждоземски: стол с плътна рамка заместваше обичайната дупка, над която клечаха. Рамита се зачуди дали върху рамката трябваше да се клечи, или може да се седне — стори ѝ се, че и двата начина са възможни, но прекалено много я досрамя да попита.
Спалнята беше огромна, а леглото с балдахин беше с размерите на цялата ѝ стая в Баранаси.
Внезапният спомен за дома напълни очите ѝ със сълзи и тя се вкопчи в Хурия. Олаф се учуди на завладялата я ненадейно тъга.
— Просто е изморена — изсъска Хурия. — Можеш да си ходиш, аз ще се погрижа за нея.
За миг Олаф се стъписа, след това се поклони и излезе. Хурия отведе Рамита до банята и ѝ помогна да влезе във водата. Лицето на кеши момичето сияеше от удоволствие, но Рамита усещаше само една всепроникваща мудност.
— Липсва ми мама — думите най-точно и кратко отразяваха завладялото я чувство. — И Казим.
— Глупаче — прошепна Хурия, — току-що пристигнахме в Рая. На мен не ми липсва нищо.
15.
Ходът на мага
Ученията
Съществуват четири основни Учения на гносиса. Това са областите, в които се проявява личността на мага, и които засягат видовете гносис, в които той е най-способен. Твърди се, че вродените предразположености на мага отразяват какъв е характерът му. Действително е така, а и един очевиден пример го доказва: маг, който по природа е избухлив, често се оказва огнен маг. Трябва да се има предвид обаче, че понякога предразположеността може да бъде доста трудно доловима: не всички огнени магове са лесно избухливи, тъй като огънят може да приема различни форми. Не е достатъчно да знаеш предразположеностите на врага си — трябва да познаваш душата му.
Елена призова личния си единичен боен скиф „Грейбърд“. Беше придала форма на птица на издълбаната в носа фигура и бе смесила лака за гладкия му корпус с пепел. Скифът имаше въртящи се крила, които му осигуряваха по-голяма стабилност и възможност за контрол, стига да знаеш какво вършиш. Беше дълъг двадесет метра, достатъчно малък, за да може да се управлява от един човек и достатъчно голям, за да превозва трима пътници. Докато Елена насочваше летящата машина на запад през нощното небе към Брокена, наедряващата луна озаряваше лицата на спътниците ѝ, надвесили се от двете ѝ страни, отдавна освободени от началната тревога от летенето. Артак Юсейни, джафи воин, стоеше на носа. Харшал го бе препоръчал с думите: „Може да говори и джафи, и римонски, доня Елена, освен това е верен и е роден убиец“.