Чу се как изцвили кон и се строполи на калдъръма, а ездачът му изпищя.
<Елена? А, ето къде си била.> Звънливият смях на Вейдия изпълни съзнанието на Елена.
— По-бързо — изграчи тя, а вътрешно крещеше от ужас и безпомощност. Няма да оцелеем от срещата с Вейдия, не и когато съм в това състояние.
По пътя отекнаха стъпки на ботуши. Лука вече бе презаредил и стреля отново, при което се чу още един смъртен вик и някой наблизо изкрещя:
— Задънена улица! В капан са!
По-добре да не е шибана задънена улица!, помисли си Елена, докато съзнанието ѝ се изпълваше с образи на това, което Вейдия щеше да им стори, ако попаднеха в ръцете ѝ.
— Тичайте! — прошепна тя.
<Идвам, Елена!> вътрешният шепот изгука отново в съзнанието ѝ, и тя усети как сидийската вещица приближава, вече на триста метра назад и над тях, скъсявайки разстоянието с всяка секунда.
— Премини през градските стени, Лори, и след това бягай — изграчи тя спокойно. — Отведи принцесата в безопасност.
Лука изтича покрай тях, насочвайки ги към пролуката в стените, откъдето бяха влезли: една от многото, които Долман не бе успял да поправи. Избута Елена през нея и помогна на Лоренцо да пренесат Солинда. От мрака прелетя стрела, удари се в стената и изсвистя обратно, последвана от друга, която премина през пролуката. Лука хвана една подпора от незавършената структура и я издърпа с всички сили, докато част от стената не се срути напред, запечатвайки отвора. Обърнаха гръб на блокадата и се озоваха на върха на хълма, спускащ се към струпаните нагъсто колиби на джафите.
Лоренцо ги поведе със Солинда на ръце: момичето за щастие все още беше в безсъзнание. Лука помагаше на Елена надолу по склона. Очите му прикриваха ужаса от това, в което жената маг се бе превърнала, но той за миг не се поколеба. Едва бяха достигнали бараките на джафите, когато над стената се очерта искрящ силует. Вейдия носеше червена като кръв копринена рокля, а дългите ѝ до кръста черни коси се развяваха около нея като криле на гарван.
— Имаш ли някакъв план, Елена? — прошепна Лоренцо издърпвайки я под заслона на полупостроена стена. Лука приклекна и презареди арбалета си, а очите му проследяваха вещицата. Не точно.
— Скрий се, по дяволите, преди…
Вейдия се понесе над тях и ярка синя струя изригна от пръста ѝ и порази Лука докато стреляше. Стрелбата му бе отнесена от енергийния поток, който го издигна и захвърли към тухлената стена. Устата му зееше в безмълвна агония и целият започна да се тресе, сякаш задвижван от невидимите конци на някой кукловод.
Вейдия изчезна зад някой покрив, очевидно за да се предпази от контраатака, но Елена нямаше сили за подобно нещо.
Лоренцо остави Солинда настрана и се изправи над нея със счупения си меч в ръка, с поглед към небето.
— Какъв е планът, Елена? — попита отново той.
Имах план, но в него бях здрава и силна.
— Трябва да я примамим долу, Лори, и да я победим с оръжие. Не е умела в битките.
— Но ако си остане там горе, скоро Горгио ще ни застигнат!
— Не съм казала, че планът е добър — тя се помъчи да се повдигне. Солинда изстена недалеч от нея. Правя го за теб, принцесо. Лицето ѝ се изкриви от болка, докато се изправи, след което се олюля към тясната алея. Ярка фигура се спусна над нея като някой от ангелите на Кор.
Вейдия Смиларск срещна Гървон Гейл за първи път при Нортпойнт — кулата, издигната от Ордо Коструо на юг от Понтус, където бе изграден и мостът Левиатан. Беше отишла с мъжа си Хайгор, за да видят великата кула — Кулата на окото, както я наричаха сидийците или Юреке Турла, откъдето омразните магове се взираха вечно към моста. Самият мост се намираше дълбоко под вълните, приливният му цикъл бе към средата си. Юреке Турла бе внушителна гледка — деликатна като изваяна от слонова кост и висока около километър и половина, обрамчена с масивни кабели и платформи, върху които кацаха въздушните кораби. Синята светлина, процеждаща се от най-горната стая в кулата, блещукаше като звезда.
Преди деветнайсет години майката на Вейдия бе прелъстила един от маговете Строители на моста, въпреки че човекът бил женен. Нямало нищо срамно в съблазняването — всички вярвали, че да родиш дете на маг може само да донесе богатство и слава на рода ти. Тогава майка ѝ вече била съзряла и доста опитна в плътските изкуства. Често по време на празниците била привиквана да освещава съкровеното обединение със свещениците, които се съвкупявали пред цялото си племе, за да бъде реколтата благословена — въпреки че били номади и скотовъдци, през пролетта те се установявали, за да отгледат една реколта ечемик, овес и пшеница, с която да се прехранват през зимата.