Вейдия растяла като облагодетелствано дете, момиче, за което мъжете се биели. Малкото магове, които племето им успяло да отгледа, живеели заедно в „Сферата“ или отделен кръг, в който помежду им разцъфтявало ожесточено съперничество, но и силна близост и в който се учели взаимно на най-различни откъслечни магически умения, до които могли да се докоснат. Всички от „Сфера“ били наполовина рондийци, разбира се, най-вече с една-четвърт или една-осма магьосническа кръв, докато Вейдия имала цяла половина, с предразположеност към водата и животните. Когато прокървила, я омъжили за могъщ мъж — Хайгор от клана Армасар Раса, била неговата четвърта съпруга. Отнел ѝ девствеността пред целия си род в пика на сватбеното празненство, докато останалите му жени я наблюдавали с мрачен, неразгадаем поглед. Бил два пъти по-възрастен от нея. А тя била на тринайсет.
Онази нощ в Понтус тя забелязала друг мъж да се взира към Юреке Турла. Като бдителен ловец, Хайгор също бил отбелязал присъствието му. Първоначално тя помислила непознатия, облечен в сидийски кожи, за някой от клана си, но когато се приближил и вятърът отместил качулката му, на лунната светлина тя разбрала, че той въобще не е сидиец, а всъщност е рондиец. И също така не наблюдавал кулата, а нея.
Хайгор бе изръмжал — външен човек да наблюдава така открито нечия сидийска жена било смятано за неприемливо накърняване на мъжеството на съпруга. Непознатият не приличал на воин, но и не потрепнал, когато Хайгор се запътил разярено към него. Бил дребничък за рондиец, с физиономия като на пор и набито тяло. Без съмнение, Хайгор бе решил да го убие — докато погледът му не се спрял на пулсиращия на гърлото на непознатия кристал. Този мъж бил вражитоаре, маг.
Вейдия се страхувала за Хайгор. Бил добър партньор — мъжествен и покровителствен и я облагодетелствал пред другите си жени.
Но непознатият вражитоаре бе вдигнал ръце в знак, че идва с мир, и двамата с Хайгор се оттеглили да поговорят. Той можел да говори сидийския език. Хайгор се завърнал слисан след разговора им. В ръцете си държал три плетени кожени гривни, всяка инкрустирана с по дванайсет диаманта, всеки един от които струвал повече от сто коня. Тя помнеше трепета, който изпита, когато ги бе зърнала, Хайгор протегнал ръка и скъсал брачната ѝ огърлица, а глинените топченца се посипали по каменистия склон.
— Съпруго, вече не си моя жена. Сега принадлежиш на този човек — погледът му имаше металически отблясък, отразен от лунната светлина.
Тя бе паднала на колене и заридала силно — както се и очакваше от нея. Но в съзнанието си вече правила сметките си занапред, докато Хайгор се отдалечавал от тях.
— Казвам се Гървон Гейл — казал ѝ онзи вражитоаре, като накарал скръбните ѝ ридания да секнат с един жест на ръката. — Вече принадлежиш на мен. Ела.
Понякога ѝ липсвала простотата на живота в племето, липсвал ѝ и Хайгор, но след първото си дете от него останала безплодна и не можела вече да допринесе за заздравяването на рода си. Дъщеря ѝ щяла да бъде ново попълнение в Сферата, но Вейдия вече не била полезна на Хайгор. Струваше значително по-малко от три хиляди и шестстотин коня. Цената, на която Хайгор я продал, била изключително добра.
Първоначално Вейдия бе озадачена — този мъж Гейл не се и опита да консумира брака им, а вместо това прекарваше нощите при някаква друга по-стара, отегчена жена, която дори не му беше съпруга. Но постепенно всичко ѝ се изясни — тя бе нищо повече от негов наемник, а другата жена — враждебно настроено, безсрамно същество, наречено Елена Анборн, бе любовницата му. Гейл бе купил Вейдия не за да я вземе в леглото си, а за да я обучи, да развие потенциала ѝ, както бе казал, да я направи полезна за него. И така тя се научи да изгражда защити, да поразява враговете си с енергия и много други умения, непознати за всички от Сферата, невероятни неща — как да лети, как да разчита съзнания, как да мами хората. Пред нея се отвориха много нови хоризонти, благодарение на изкусния Гейл и неговата студена Елена.
С времето у Вейдия се породи мисълта, че ако измести Елена от леглото на Гейл, ще може да се наслади на по-високо място и привилегии сред останалите вражитоаре от наемниците му. Забеляза, че връзката им се основаваше на навика, на стари спомени, на отминали страсти. Започна тайно да ги наблюдава и видя скучния, лишен от вдъхновение начин, по който правеха любов за кратко, след което се разделяха на двете страни, а що се отнасяше до начина, по който говореха — те споделяха идеи, но никога мечти. Беше лесно да застане помежду им, тъй като бе млада и красива, екзотична, наясно със собственото си тяло и желания. С Хайгор много пъти се бяха представяли пред целия род, бе ставала свидетел и на чуждото съвкупление, като така се учеше на нови подходи да задоволи един мъж, а и самата себе си. Не беше трудно да му прави намеци, да разкрива по малко от плътта си само пред неговите очи. За него можеше да остане търпелива, а и имаше още толкова много да учи, особено когато разбра каква бе целта им: да убиват враговете си за пари. Това също ѝ се отдаваше лесно.