Не беше невъзможно да намери начин да остане насаме с Гървон Гейл. Първия път, когато бяха във Верелон, той я бе обладал без никаква чувствителност, бързо и с чувство за вина, но на следващия път тя го накара да забави и му показа как да ѝ се наслади напълно. Въпреки че не можеше да претендира за особен интелект, тя бе добър слушател, а и не се изискваха големи умствени способности, за да разбереш, че Гейл искаше думата му да се чува, а не да му се противопоставят, както Елена обичаше да прави. А и освен това вярваше, че е ненадминат в любовта — всички мъже си мислеха така. Вейдия обаче знаеше по-добре от мнозинството как да накара един мъж да се чувства добре. Когато покори тялото му и завзе съзнанието му, той вече беше неин.
С удоволствие забеляза как Елена започва да осъзнава, че открадват любовника ѝ. Беше ѝ забавно да наблюдава как се преструваше, сякаш нищо не се случва, как се унижаваше в опитите си да се направи на красива, докато Гейл постоянно си намираше причини да я отпрати надалеч от себе си. Можеше и да залъгва Елена, че е все още важна за него, но всичко беше празни приказки — Вейдия притежаваше изцяло Гървон Гейл.
Вейдия се спусна над купчината порутени постройки, обрамчваща вътрешните стени на Брокена, наблюдавайки с нощно зрение. Елена Анборн изкуцука вън от прикритието си, с качулка над лицето си и тромави движения. Да не би да е ранена? Вейдия облиза устни. Дойде времето ученикът да надмине учителя си. Дребният мъж с арбалета стоеше на открито, разтърсван от конвулсии, и тя запрати нов лъч по него, наслаждавайки се на предсмъртния му гърч. За нейно учудване, Елена все още не атакуваше.
Съвсем ли се е изчерпала? Вейдия потисна внезапното си вътрешно ликуване и се съсредоточи върху другия мъж долу: римонски рицар, присвил се под прикритието си… И джафи, стотици джафи, които се бяга скупчили като бръмбари в прогниващ дънер. Вейдия знаеше много начини да унищожи врага си. Това ще е забавно, помисли си тя и започна да подготвя нова атака с помощта на хипнотичен гносис.
С пронизващ писък тя разпръсна вълна от отчаяние в съзнанията на хората в непосредствена близост. Усети как мисълта за собствената им смърт обзе възрастни джафи и как сърцата им спряха да бият. Деца проплакваха в пълна безнадеждност, представили си смъртта на майките си. Внезапната мисъл, че са били скопени, връхлетя мъже, ревящи в агония, затъркаляли се в мръсотията със сключени около слабините си ръце. Жени се превиваха с ръце около утробите си, представили си ги съсухрени и линеещи в неизлечима болест. През цялото това време тя очакваше приведената фигура на Елена Анборн да се изправи срещу нея, но нищо не се случи.
Нищичко не ѝ е останало! Тогава Вейдия реши да се съсредоточи върху римонския рицар, промъкна се в главата му и веднага разбра всичко за него — млад мъж, луд по Елена Анборн. Какво толкова ѝ харесват на тази съсухрена, стара женица? Изглежда рицарят дължеше сексуалното си пробуждане на някаква по-възрастна жена и сега съзнанието му бе свързало Елена с образа на мъртвата му любовница. Но тази нощ той бе видял безмилостния убиец зад почтено добрата ѝ маска. Със злорадство Вейдия съзря през очите му картината, в която Сордел отнема младостта на Елена, в съзнанието му изплува сегашният ѝ ужасяващо обезобразен лик, досущ като строшено яйце, с разлял се жълтък и черупка на парченца. Смущението му бе ясно осезаемо, лесно уловимо оръжие срещу самия него.
<Тя е омерзена> прошепна Вейдия в съзнанието на Лоренцо. <Въобще не я е грижа за теб. Погледни я само: това е истинският ѝ образ! Вгледай се добре в разкрилата се истинска старица, в нейната разголена противност. Порази я с меча си сега, освободи света от нейното присъствие…>
Вейдия ликуваше, докато наблюдаваше как той пристъпва от сенките зад Елена. Това наистина се превръщаше в нейния миг. Спусна се надолу, отбивайки немощен гностичен лъч. Качулката на Елена се свлече, откривайки старческа кожа и сухи сиви коси. Беше прегърбена като бабичка, с кокалести ръце. Рицарят бе на едва четири крачки зад нея, а мечът му високо във въздуха — счупен, но все още дълъг около тридесет сантиметра, все още смъртоносен.