Наложи му се сам да си извади вода от кладенеца, тъй като всички помощници от конюшнята бяха тръгнали с Ван към тържищата за кожи в Гайденхайм. За щастие, Ким не се навърташе наоколо. Бос навън в ледения студ и треперещ като лист, Аларон се почувства немощен, като някое дете, докато изливаше кофи чиста вода върху себе си, до момента, в който не усети, че е чист отново. Това донесе и яснота на съзнанието му. Ким е тук! — но нали беше тръгнала обратно на юг? Увил се в мокър халат, той се затича към кухнята, където завари огъня накладен с котле с вода, къкрещо над него. Облечена с обичайните си номадски поли, Ким седеше на кухненския плот, гъстите ѝ черни коси бяха вързани на опашка и прибрани под ярък, шарен шал, а златните ѝ обици блестяха на светлината от камината. Аларон едва не се разплака, когато я видя.
— Изглеждаш направо ужасно — отбеляза тя с равен тон и махна с ръка към огъня. — Стоплих ти вода. Използвай и сапун. И се обръсни — тя се изправи. — Ще изчакам отвън. Нямам никакво желание да гледам недохраненото ти тяло, дори и неволно — тя го погледна право в очите. — Ти си пълен идиот, Аларон Мърсър.
Той побърза да свали халата си и взе чашка, с която да загребва и да излива топлата вода върху замръзналата си кожа. Успя някак да се обръсне набързо, въпреки че ръката му трепереше неудържимо и се поряза на няколко пъти. След това изтича обратно горе, за да си потърси чисти дрехи, ужасѐн от мисълта, че тя ще си отиде преди да се приведе и наполовина в порядъчен вид. Навлече първото, на което попадна, прокара пръсти през мократа си коса и се затича обратно надолу.
Ким стоеше в кухнята. Огледа го отдолу до горе, след което протегна ръка към него.
— Можеш да се приближиш — заяви тя властнически, а той се размърда плахо и се наведе да целуне ръката ѝ, но в този момент тя си я издърпа обратно и бързо като гръм го удари по бузата — парещ плясък, от който му се зави свят.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, глупак такъв? Рамон ми каза всичко! Да удряш градски управник? Да дрънкаш за Сциталата на Кориний пред зала, пълна с рондийски магове — белята ли си търсиш? Да не си си изгубил ума? — очите ѝ искряха.
— Виждала си Рамон? — успя да изрече плахо той, потривайки бузата си.
— Докато преминавахме през Силация с кервана на семейството ми, спряхме в неговото село. Беше страшно притеснен за приятеля си Аларон Слабоумния, който провалил собственото си бъдеще. А сега виждам, че си решил да умреш от самосъжаление.
— Не се самосъжалявам, аз просто… — гласът му бавно замря.
— Не знаех, че си чак такова мекотело, Аларон — особено след седем години, в които се промъкваше да ме обучаваш на магия, рискувайки да те изключат всеки божи ден — мислех, че орехчетата ти са по-здрави от това.
— Но ти не разбираш…
Тя скръсти ръце и го погледна кръвнишки:
— Така ли?
Той се подпря на плота и също скръсти ръце. Чувстваше се безпомощен срещу огъня и жупела, изливащи се от нея.
— Когато те скъсат, това е краят: прецакан си завинаги. Забранява ти се да използваш амулет, съответно и гносисът ти е нищожен, а ако все пак те хванат с амулет, те вкарват в затвора, или по-лошо. За всички ти си отхвърлен от Бога, лесна плячка за… ами, всъщност за всичко и за всеки. И през цялото време ти се напомня какъв си трябвало да бъдеш. Аз щях да стана огнен маг и да се включа в Похода, а сега дори не смея да участвам в легионите като прост войник, защото останалите мъже ще ме разкъсат на парченца. Не мога да помагам на баща си в търговията, както се бе надявал и той, или пък да му построя въздушния товарен кораб, който искаше. Никога няма да мога да му се отплатя за таксите за колежа, а сега и мама ще трябва да напусне имението си. Цялото ни семейство ще бъде разорено. И всичко това по моя вина — той зарови глава в ръцете си и прошепна. — Може би просто трябва да се самоубия.
Ким изсумтя:
— Точно като някое момченце, без никакъв характер. Нещо малко да се обърка и веднага цивриш и решаваш да сложиш край на всичко — тя застана пред Аларон, издърпа ръцете от лицето му и го обхвана с нейните. — Аларон Мърсър, ти и Рамон ми дадохте нещо незаменимо: учихте ме, когато всеки друг в цял Юрос бе отказал. Дори и двамата да бяхте смотани и безполезни учители, които предимно се опитваха да ми зяпат в деколтето. Но аз съм ви задължена. И искам да ти помогна — мога да ти помогна, стига да имаш смелостта да си помогнеш сам. Така че какво мислиш: да отидеш отново в онази мръсна дупка, на която ѝ викаш стая, за да мрънкаш как ще се самоубиеш ли, или да си върнеш обратно живота?