Нетърпеливи ръце помогнаха на Ван да освободи задната част на каросерията си и да свалят корпуса на скифа на земята; после Аларон даде насоки на мъжете да сглобят заедно мачтата и руля, след което се захванаха с окачването на платната, разплитането и закрепването на такелажа. Баща му се присъедини към главатаря на номадите, Мерчелос ди Реджия, бащата на Ким — висок, жилав мъж с диплещи се коси и внушителни мустаци — мъж, който бе преспал с непозната жена маг и имаше дете от нея, очевидно човек, с който трябваше да се внимава. Двамата с Ван заедно посръбваха кафе и като господари, наслаждаващи се на комедийна трупа, се смееха на развиващия се пред тях безпорядък.
Аларон се надяваше, че работата ще е по-сериозна, но дори нямаше да постигне и настоящото, ако Ким не се бе появила в двора им предната седмица, за да предложи помощта си. Тя се справяше по-добре от него във всичко, което вършеха, а в този случай и в поставянето на заклинание върху корпуса на скифа, с което той да може да приема и използва въздушното чародейство. Той погледна към нея: седеше на видно място сред останалите номадки, пренебрегвайки младите мъже с мускулести тела, дълги коси и изглежда, неспособни на усмивка изражения, които кръжаха около нея. Те поглеждаха към Аларон с надменна враждебност. Но вие, момчета, не можете да накарате нещо да полети, мислеше си Аларон. Разбира се, и аз все още не съм сигурен дали мога. Нямаше как да го изпробват в града, така че все още не бе имал възможността да се упражни, но ако всичко проработеше, бащата на Ким щеше да купи скифа за доста пари. Така че най-добре да проработи, мислеше си той.
Най-накрая скифът бе готов. Беше малък кораб с място за двама души и с една мачта, с дълбоко дъно и шест сгъваеми вилки за кацане. Трябваше да признае, че дърводелската работа бе малко груба, въпреки че Ким му бе помогнала, а тя беше що-годе приличен природен маг, какъвто той със сигурност не беше. Тя бе и по-добър въздушен маг от него, но той знаеше теорията и имаше по-добра практика от нея, което му позволяваше да чувства, че все пак проектът бе най-вече негов. Работата с нея беше чудесна, а най-хубавото бе да я хване за ръка, за да ѝ помогне да се качи на скифа пред кръвнишките погледи на номадските момчета. Откъм децата се чуха заинтригувани викове, докато двамата се подготвяха за първия полет.
— Готова? — попита я той самоуверено.
Ким се намръщи:
— Сигурен ли си, че знаеш как да управляваш това нещо?
Аларон сви рамене:
— Не е кой знае какво — всъщност най-вероятно беше, но той помнеше някои неща от обучението в колежа, а и освен това, какво толкова лошо можеше да се случи?
Баща му държеше чаша гъсто черно кафе. Кимна окуражително на Аларон и той му махна обратно, след което съсредоточи вниманието си в полета. Управлението на въздушния гносис винаги му беше трудно, тъй като Аларон беше земен маг, пълната противоположност. Но откри, че има малка предразположеност, а и също че му е приятно да строи скифа, особено когато не му се налагаше да си вади трески изпод ноктите.
Нямаше да успея да го завърша без Ким, но пък и тя нямаше да знае как да започне без мен. Той затвори очи и остави гносисът му да запулсира в корпуса. Летящият плавателен съд се разтресе и повдигна съвсем леко. Двамата с Ким се спогледаха с нестихващо вълнение, а тя изля и своята енергия, изпълвайки бавно кила, докато целият скиф не опъна въжетата на котвите.
— Излитаме! — извика той, а Ким преведе на римонски на мъжете, които издърпаха хлабавите възли на котвите, задържащи скифа.
Той се издигна във въздуха, на половин, един, два, три метра и половина от земята. Всички ахнаха от въодушевление, в който момент внезапен порив на вятъра се завихри в гората и изду платната. Ким изпищя леко, а Аларон хвана румпела здраво.
— Завий! — извика тя, сочейки към дърветата пред тях, а той се разсмя от смущението ѝ, дръпна румпела и се понесе плавно покрай гората. Под тях римонците крещяха радостно, а децата тичаха след тях, махайки ожесточено с ръце. Аларон почувства нарастваща гордост и им махна в отговор. Дори бащите им ги гледаха отдолу.
У него изведнъж процъфтяха всякакви надежди, но когато завиха отново, изгубиха лекия бриз и по-тежкият край на скифа, откъм кърмата, увисна, изправяйки ги срещу порива на вятъра. Това май не е добре, а?, помисли си той, опитвайки се да не се тревожи. Платната изплющяха върху мачтата, след което отново уловиха вятъра, но откъм грешната си страна и те се понесоха бавно назад, а румпелът се оказа безполезен.