Пролетните дъждове зачестиха и Аларон нямаше да може да изпробва поправките от този следобед. Постави ръка върху скифа и затвори очи, захранвайки го, нежно вдъхвайки енергия на дървесината. Ако бе отворил очи, щеше да види как гората придобива мек отблясък в приглушената светлина на сенчестата му работилница.
Усетил тласъка на лека вълна от въздушен гносис, преляла от корпуса към него, Аларон се вцепени. Отвори очи и заопипва наоколо в търсене на чука. Някой помръдна в мрака и той замръзна на място, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите.
Някакъв старец стоеше от другата страна на работната маса, вгледан в ръцете си, които докосваха другия край на плавателния съд. Беше висок, но прегърбен, а белите му коси стърчаха напосоки. От избуялата му брада висяха съчки, а погледът му блуждаеше. Изглеждаше като влачен из шубраците. Петна от трева и кал покриваха парцаливите му дрехи, за които Аларон от по-близък поглед установи, че се състояха от една дълга нощна риза. Беше подгизнал, сякаш току-що се бе появил изпод проливен дъжд.
— Да ме вземат мътните на Кор, кой, по дяволите, си ти? — ахна Аларон, по-скоро изумен, отколкото изплашен.
Старият мъж се сви и изломоти:
— Ммнгх — при което се стресна от собствения си глас и отново изстена. — Ммнгх! — той се плесна с ръка през устата и падна на колене.
— Сър? — Аларон грабна едно от конските одеяла и изтича при него. — Ето, нека ви помогна.
Старецът вдигна поглед към него, а очите му се разшириха в ужас.
— Гггнхх!
Очите му се извъртяха в орбитите си и той се свлече на земята в несвяст.
Аларон извика Гретчен за помощ.
17.
Пустинни бури
Ингаширци
Докато орат селяните земи безплодни, хора чужди ги наблюдават, притаили се край възвишенията. И в уречения благосклонен час, наблюдаващите ще връхлетят отгоре и ще изтребят селяните, ще се превърнат в господарите на техните земи. И така след това бавно ще забравят откъде са придошли, докато във възвишенията събират се нови наблюдатели…
Край лагера изтрополи керван и за броени секунди бе обграден от млади мъже, борещи се като чакали за дребните торбички, които войниците им подхвърляха. Някой се опита да се покатери отгоре, пое удар с тъпата част на копие в лицето и се стовари назад сред безмилостния наплив. Казим се бореше не по-малко ожесточено от другите. Последният път, когато сложи залък в устата си, бе преди два дни — малко каша от нахут. Цапардоса в тила едно момче и отмъкна дяла му, след което си проправи път напред, за да грабне още три малки торбички от кервана, залягайки, точно когато копието профуча покрай главата му. След това се олюля вън от тълпата, забивайки крак в корема на един от онези, които дебнеха по края, за да нападнат зашеметените победители от мелето, когато се измъкнат.
Каквото и да бе очаквал от шихада, определено не беше това. Бяха изминали три седмици, откакто се включиха в похода. Около четири дни вървяха на север посред сухата горещина на зимата, просейки си храна и място за спане по пътя. Отначало хората бяха щедри, тъй като вярата в Амтех бе основна в земите на северен Лакх. Щедро се отдаваше „Благословията на Ахм“ — сух хляб и съдинки от листа, пълни с даал супа и свежа кладенчова вода. Но когато три дни по-късно пристигнаха край първия си открит лагер, хаосът обгърна малочислената им група. Харун отиде да потърси проповедниците, за да попита какво се случва, докато Джай и Казим търсеха храна и вода. Единствените провизии обаче се пазеха в кервани, охранявани от организирана група войници. Кльощав мъж, който бе стоял там повече от седмица, предупреди Казим да не ги приближава.
— Не ги е грижа дали гладуваме — изръмжа той.
— Но сега е шихадът! — извика учудено Казим.
— Кажи го на войниците и виж докъде ще те докара — засмя се мрачно мъжът. — Исках единствено да избивам рондийци, но както е тръгнало, няма да оцелеем, за да стигнем до там.
Казим все пак отиде да говори с войниците. Всички носеха метални ризници и куполовидни шлемове с шипове и държаха извити мечове. Брадите им бяха сплетени в плитки, а очите им — досущ като малки парченца горящи въглени. Бяха наемници от Кеш, служещи на моголите, а сега печаха пилета на огньовете си и се наливаха с фени.