— Как си, братко?
— Уплашен до смърт — призна си Джай, — но трябва да се грижа за Кайта.
— Така ли се казва?
— Понякога ми проговаря по малко. Обещах ѝ, че ще се грижа за нея — той поизправи рамене. — Така че явно нямам друг избор — в гласа му имаше едва доловима нотка на съжаление, на тихо отричане от мечтите, но не и пълното им захвърляне.
Казим го прегърна:
— Аз също ще се грижа за нея, братко. Ще се отнасям с нея като с моя сестра.
Той огледа Джай от глава до пети — бе отслабнал, а брадата и мустаците му бяха избуяли. Изглеждаше пораснал. Задобряваше и в използването на сабята. Всяка нощ преди лягане тренираха, а Джамил изглежда бе доволен от тях — не че някога им го каза.
— Сега сте като истински лакхски воини. Рондийците ще треперят от страх!
Устните на Джай се разкривиха хладно:
— Не ми пука за рондийците. Искам само да намерим Мита и Хурия и да ги приберем у дома. И да се грижа за Кайта, разбира се. Тя е от едно село близо до Тешлолабад. Можем да я върнем при семейството ѝ по пътя на юг.
— Дано да е така лесно, братко.
Единствените хора, които срещнаха, бяха трима ингаширци, които се появиха пред тях една сутрин като някакви привидения. Джамил ги приближи и заговори на техния език и разбойниците ги оставиха да преминат. Казим хвърляше погледи зад гърба им през остатъка от деня, но не изглеждаше да ги следят. Джамил го видя, че се оглежда назад и го поздрави за предпазливостта му, но добави:
— По-добре гледай напред, момче. Ингаширците предпочитат да причакват жертвите си, а не да ги преследват. Ела с мен, ще ти покажа няколко умения за оцеляване.
И така той последва воина и научи много за проучването на пътя — как да разчита терена и да го използва, за да достига високите местности незабелязано. Как да следи откъде минават и къде избягват да ходят птиците. Какви бяха знаците, които да търси в пясъка и камъните. Как да разбере от колко време стои едно угаснало огнище или как да узнае кога има вода наблизо.
На запад ингаширските възвишения се стелеха голи и кафяви. В ясен ден над и отвъд тях можеха да се видят снежните върхове на планините. На изток хоризонтът беше равен и пуст.
В продължение на сто дни и в разговори с Ахм и Шайтан, Пророкът бе извървял тази пустош. Казим знаеше преданието за Великото изкушение и потръпваше при мисълта, че тъкмо в този миг може би следваха стъпките на Пророка, но когато разказа на Джамил, той просто изсумтя. Той бе вперил поглед в северния небосклон, където се прокрадваше слаба, кафеникаво-лилава тъмнина. Излезе лек, парлив вятър, а небето опустя напълно.
— Ще се върнем към последната долина, която прекосихме, и там ще изчакаме останалите — каза той. — Няма да продължаваме повече напред днес или дори утре. Ако не греша, мисля, че се задава пясъчна буря.
Те проследиха обратно стъпките си към предишното пресъхнало речно корито, сгушено между високи скалисти брегове. С бързи движения те разтовариха конете и ги завързаха наблизо, след което Джамил заръча на Казим да забие няколко дървени тояги надлъжно на земята, които да послужат за подпора към речните насипи и към които да прикрепят кожената си палатка. Докато другите трима пристигнат, вятърът вече започваше да реже. Джамил се суетеше наоколо: притисна конете да полегнат на колене и ги покри, опъна палатки от одеяла и вързопи, полегнали към речните брегове.
— Но ако завали, речното корито ще се напълни! — извика Харун притеснено.
Джамил се засмя горчиво:
— В близките седем месеца тук няма да завали, скриптуалисте. Недей много да приказваш, а действай!
Джамил опъна още една палатка и бутна момичето вътре. След това тикна малко храна в ръцете на Джай и го избута след него с нареждането:
— Запечатай изхода!
Вятърът започна да вие, подплашвайки конете също толкова, колкото и тях самите.
— Няма ли конете да избягат така? — извика Казим.
— Къде ще ходят? — провикна се в отговор Джамил. — Ще стоят мирни, не се притеснявай. Разпредели храната и водата. Ще си заедно със скриптуалиста. Молете се здраво!
Пясъкът започна да ги шиба по лицето, парливите му пориви ги олюляваха, но вече почти бяха привършили. Харун покриваше последните отвори с парцали. Казим долази до него. Джай им махна от отвора на палатката си и я затвори здраво, придърпвайки въжетата. Джамил пристъпи бавно към тях и сложи нещо в ръцете на Казим — лопата.
— Стойте вътре и всичко ще е наред, по волята на Ахм — извика той и изчезна.