— Ако на мадам ѝ се пие вода, то тя трябва само да ни каже.
Слугата ѝ бе обяснил, че тази вода не може да се пие, макар че на Рамита ѝ изглеждаше добре, всеки случай много по-чиста от водите на Имуна, които пиеше с пълни шепи у дома. Тук хората явно бяха прекалено изнежени. Наоколо цъфтяха растения, които тя не разпознаваше, а и не можеше да си представи за какво биха могли да се използват, но Хурия се изхихика и ѝ обясни, че растенията са за красота.
За красота ли?
Бяха пристигнали преди четири дни и вече ежедневието им навлизаше в някаква рутина. Момичетата искаха да излязат и да разгледат града, но съпругът на Рамита им забрани. Отвън се чуваха постоянни викове, но стражите не я пускаха да припари близо до огражденията на върха на червените стени, обкръжаващи новия ѝ дом, така че тя не можеше да разбере какво се случва. Казаха ѝ, че дворецът се простира на четири акра площ в центъра на града, и въпреки това тя можеше да стъпва само в собствените си стаи, кабинета на съпруга си и централната градина и това я задушаваше. Гледка към града се откриваше единствено от стаите в кулата, но и там не ѝ бе разрешено да стъпва. Като огромен бял зъб кулата се извисяваше три етажа над стените. Към нея можеше да се отиде само през стаята на съпруга ѝ.
Когато дойде време за уроците ѝ по рондийски и тя го посети в кабинета му, дълбоките бразди вече се бяха върнали по челото му. Беше затрупан от писма и официална кореспонденция и отново изглеждаше изтощен. Оплиташе тънките си коси с неспокойни пръсти. Тя огледа залата, в която чакаха всички молители — смесица от търговци на едро и дребно от Хеб или от Ронделмар, всички с карирани кърпи на главите, сред които имаше и няколко жени в черни бекира-наметала: дреха, която дори рондийските жени носеха на публични места тук. Мийрос я отрази разсеяно и ѝ каза, че дъщеря му Юстина ще поеме обучението ѝ по език оттук насетне. Това се случи преди три нощи. Вечер тя виждаше как светлината се процежда през капаците на стаята му в кулата. Не идваше при нея и тя подозираше, че не е мигвал откакто са си дошли.
Юстина Мийрос не обръщаше внимание на молбите ѝ да я учи на рондийски. Олаф се извиняваше, но въобще не ѝ помагаше:
— Още щом вълненията по улиците утихнат, ще поръчаме да дойдат търговци на платове и бижута за вас, лейди Рамита — предложи той, но не това искаше тя.
За какви ли вълнения става дума?, чудеше се тя.
— Но рондийски говори аз иска! — избухна тя на развален рондийски. — Книга има нужда близо! Близо тук! Nekatchottiya! — беше толкова безнадеждно, а Олаф сякаш не разбираше нищо.
Когато Хурия след това попита Олаф за вълненията по улиците, той отговори просто:
— Заради госпожата са.
Хурия ѝ предаде и Рамита нервно се разсмя — безредици заради нея в този чужд град ли? Хурия сигурно не бе разбрала добре.
На свещения ден от седмицата съпругът ѝ поговори за кратко с нея и тръгна под строга охрана, за да присъства на корианска служба в губернаторския дворец. От прислугата разправиха на Хурия, че за въпросния губернатор — Томас Бетилон — се носели слухове, че яде деца.
— Бетилон е прасе — отбеляза Мийрос с отвращение — и все пак трябва да остана за обяд с него — магът изглеждаше сякаш му се повдига.
— Олаф каза, че по улиците стават безредици заради мен — съобщи Рамита с любопитство, свела поглед към причудливата мозайка на пода.
Мийрос се намръщи:
— Някой е пуснал слух, че съм отвлякъл принцеса от Лакх и съм я заключил в кулата си. Някакви местни от Хеб изгарят чучела с мой облик и призовават да бъда убит с камъни — той се изсмя сухо. — Подобни неща са обичайни тук, съпруго. Не се впечатлявай от тях. Избухват непрестанно и утихват бързо.
— Юстина не иска да ме учи — оплака се Рамита, почувствала се странно пренебрегната.
Мийрос изсумтя и надраска набързо някаква бележка.
— Предай това на Олаф. Без значение харесва ли ѝ, или не, Юстина има задължения към това семейство. Тъкмо ще направи нещо смислено, вместо само да си рисува по лицето и ноктите — той се изправи. — Съжалявам, съпруго, че съм така зает, но следващата седмица трябва да ме придружиш на един прием с мои колеги и трябва да си готова за това.