Сърцето на Рамита биеше силно и безпомощно, а цялото ѝ тяло потъваше в страх.
— Алиса ще те научи да говориш като нас, а аз ще ти дам няколко насоки с кого да говориш и кого да избягваш, но никога не прави грешката да си мислиш, че си една от нас. Докато не родиш дете, не си нищо повече от една скъпа курва. А сега се махай.
Рамита се затича надалеч, залитайки с омекнали крака, а хладният глас на Юстина се чу подир нея:
— А между другото какво е джадугара, жено?
Рамита се притисна в една колона до вратата, а краката ѝ възвърнаха малко от силата си. Тя извърна глава.
— Провери си го в „речник“, дъще — каза тя отчетливо и побягна.
За нейна изненада, Рамита дочу как зад нея се разнесе внезапен пронизителен смях.
Рамита се довлече до стаята си. Нуждаеше се от Хурия, да ѝ разкаже какво се бе случило, но когато се приближи, за да дръпне завесата на вратата, отвъд нея дочу ритмично думкане и приглушени пъшкания на момиче. Надникна внимателно в стаята и пред очите ѝ изникна косматото туловище на Йос Клин, друсащо се върху дребното, простряно под него телце на Хурия. Хурия извъртя съвсем леко глава към вратата, сякаш знаеше, че Рамита е там. След това изви гръб и тръсна глава с пламенна страст.
Рамита се оттегли в огромното си празно легло. Образът на Казим отново споходи сънищата ѝ.
— Съпруже, Хурия ми каза, че тук в Йебусалим има храм на Сивраман — Рамита гордо изговори цяло изречение на рондийски.
Тази седмица луната нарастваше, а сега тя пиеше кафе със съпруга си. Макар на Рамита да не ѝ бе позволено да напуска двореца, Хурия можеше — под стража през деня и един лакхски търговец ѝ бе казал за малък омалистки храм в града.
— И какво? — попита Мийрос разсеяно, зачел се в някакво писмо. — В Йебусалим има храмове на Кор, на Сол, на Джа’арати и на Амтех — тук можеш да откриеш всяка религия в Антиопия.
— Но това е моята религия, съпруже, и аз искам да се моля там.
Сега и до края на пълнолунието беше плодовита. Мийрос бе дошъл в стаята ѝ за първи път предната вечер, но мъжеството му му изневери и той се затътри навън, оставяйки я недокосната и унижена. Рамита знаеше, че има неща, които жените правеха, за да възбудят мъжете, но нямаше представа какви са и как да ги направи, затова всичко бе в ръцете на боговете — затова и да отиде в храма бе толкова важно за нея.
— Сивраман язди огромния бик, той покровителства животинските сили на плодовитостта — обясни тя.
Той се смути извънредно много, а тя се усмихна вътрешно. Мога да накарам този джадугара да се изчерви!
Най-накрая той отстъпи, но се съгласи единствено пандитът на храма да ги посети и благослови в двореца. На следващата вечер Хурия доведе свещеника, който се наричаше Омпрасад, в Дома Мийрос. Беше толкова слаб, като ходещ скелет. Куцаше като че ли бе обиколил цяла Антиопия, а брадата му се спускаше сива и заплетена до корема. Дрипавата му препаска едва покриваше срамните му части, а единствената му друга дреха бе едно мръсно оранжево одеяло. Вместо пръсти на лявата си ръка имаше само обезобразени съсухрени възли, а и освен това вонеше ужасно.
Рамита погледна Хурия:
— Съпругът ми няма да разреши пандитът да влезе, ако не е чист.
Очите на Хурия светнаха.
— Олаф! — извика гръмогласно тя, с дяволит поглед.
Пандит Омпрасад така се отпусна, когато се потопи в топлата вода на мраморната баня, че Рамита се изплаши да не издъхне на място. Прислугата гледаше сърдито двете момичета, докато го миеха, но те не ѝ обръщаха внимание. Да не би да се мислят за нещо повече от един свещен човек от Лакх?, размишляваше Рамита. По-добре да си вършат, каквото им се нареди.
Накрая, когато вече бе напълно чист, на Омпрасад му дадоха да облече от дрехите на слугите и го нахраниха, докато изчакваха господарят Мийрос да се прибере у дома. Когато възрастният маг пристигна при тях в двора, той погледна свещения човек и кимна примирено:
— Кажи какво трябва да направя.
Рамита грейна от радост и облекчение и стисна ръката на Хурия.
— Той ще ни благослови — обясни тя, изпълнена от вълнение, че бе склонила съпруга си да направи това за нея.
Омпрасад говори дълго, като кашляше постоянно, а гърдите му хриптяха, и те не разбираха много от думите му, но важна сега бе благословията на боговете, важното сега бе, че Рамита държеше ръката на съпруга си и наблюдаваше как той прави нещо за нея. Пандитът прокара ръка през челото ѝ в пуджа знак и тя усети третото око на Сивраман в нея. Ще зачене скоро, сигурна беше. Изпита подновени сили да се изправи пред този кошмар. Докато Хурия изпращаше възрастния човек, давайки му вързоп храна и малко монети, Рамита хвана сбръчканата ръка на съпруга си и го поведе церемониално към стаята си. Но в момента, в който изгубиха от поглед прислугата, Мийрос я издърпа да спре. Очите му се усмихваха, но бяха и тъжни.