— Съпруго, спри. Виж, оценявам това, което правиш. Оценявам положителното ти отношение и готовността ти да изпълниш дълга си, но съм изморен и стар. Вчера се провалих, а тази вечер имам още по-малко сили — изтощен съм.
Тя отказваше да я отхвърлят току-така:
— Тогава позволете ми да ви помогна да се отпуснете, съпруже — каза смирено тя.
Мийрос беше на път да откаже, но в крайна сметка сви рамене в съгласие и тя го поведе по тесен коридор, който свързваше покоите ѝ с малък двор, осветен от наедряващата луна. Рамита нареди да им донесат гореща вода, сапун, бръснач, масла за къпане и ароматни пръчици, накара съпруга си да седне на една възглавничка и коленичи в краката му. Беше го правила за баща си и за майка си, когато бе в кръвната стая или храма, и сега запя нежно, докато пипаше, поливаше топла вода и масла, масажираше със здрави пръсти, подрязваше неподдържаните му нокти, пукаше ставите му. От време на време вдигаше поглед към него и наблюдаваше как обърканата му резервираност се измества от спокойно примирение.
Когато приключи, той въздъхна:
— Благодаря ти, съпруго. Беше много приятно.
Тя се изправи и събра куража да докосне главата му.
— Не съм приключила, господарю.
Имаше план. Започна с притискане на палци в слепоочията му и нежно ги разтри, за да облекчи главоболието му, след което уви главата му с топла кърпа и с цялата си смелост попита:
— Ще ми позволите ли да подстрижа косите и брадата ви, съпруже?
Рамита усети странно гъделичкане в съзнанието си, от което потрепери, но то бързо изчезна и той отвърна грубо:
— Позволявам ти.
Тя намокри брадата му и я натърка със сапуна със сладък аромат и след като преглътна внезапно обзелото я безпокойство, вдигна бръснача. Очите му бяха затворени, лицето му — неразгадаемо. Започна да прокарва острието колебливо, докато не се увери, че може да борави добре с него, след което избръсна бузите и гърлото му с внимателни движения и използва ножици, за да скъси брадата му до близо един сантиметър дължина. Това свали години от лицето му и за пръв път тя успя да види някогашния млад мъж у него — упорито и спокойно изражение, здрава челюст, плътни устни.
След това се зае с косата му — насапуниса добре главата му, пое дълбоко дъх и вдигна бръснача. Дългите, неравни и заплетени кичури прилепваха към скалпа му като изсъхнали плевели — трябваше да се отърве от тях. Започна да работи търпеливо и внимателно, отделяше време да премахне всеки косъм от главата му и се уверяваше, че няма следи от наболи коси. Тогава изми главата му и накрая го масажира с мускусно масло.
Когато приключи, пред нея стоеше нов мъж. Скалпът му бе белязан от годините и начеващата загуба на коса, но сега голата му глава позволяваше да се откроят строгите линии на черепа му. Вече не приличаше на някакъв неподдържан старец, изглеждаше величествено, неподатлив на влиянието на времето. А и гладкият му череп беше като копринен на допир.
Изведнъж Рамита осъзна, че се бе навела над него и го гали по главата. Той вдигна ръка и отметна кичурите ѝ коса, изпаднали от гребенчетата. Тя сведе поглед към него и застина, когато той се пресегна, придърпа лицето ѝ към своето и притисна устни в нейните.
Имаше вкус на горчив тютюн — някак неприятен… но не точно. Никога преди не я бе целувал. Издърпа я в скута си, а тя го обкрачи, и той застина, загледан в лицето ѝ. Започна да гали рамото ѝ и прокара дясната си ръка през салвара ѝ.
— Тази дреха от любимите ти ли е? — попита нежно той.
Хм?
— Не — прошепна тя.
— Много добре — измънка той.
Той махна с ръце, очите му просветнаха с бледосиня светлина и всеки шев по дрехата ѝ се разкъса. Рамита потисна внезапния порив да се отскубне от него — понякога все още забравяше, че той не е обикновен мъж, но не и за дълго, не и когато правеше подобни неща. С всички сили, тя се накара да не помръдва, докато той избута разкъсания плат и прокара устни по лявата ѝ гърда, точно над сърцето ѝ. Рамита се запита дали той усеща лудото му биене. Ръката му се плъзна по гърба ѝ и той издърпа изцяло останките от дрехите ѝ. В смътно замайване тя си каза не мисли, а действай!, отпусна хвата на краката си и възседна възбуденото му мъжество. Вече влажна, тя нямаше нужда от мазила, пое го в себе си лесно и се понесе бавно, леките ѝ движения го поддържаха втвърден, забавяха освобождаването му, а нейните сокове се изливаха все по-сочни и топли. Неволни звуци започнаха да се процеждат от гърлото ѝ, докато нещо тежко и мудно се размърда дълбоко в нея и започна да изплува на повърхността на някакво потайно езеро. И ето сега, почти… беше близо до кулминацията, която понякога изпитваше със собствените си пръсти, но никога досега с него, не все още…