— Да, изморен съм. Инквизицията на Кор изпрати делегация и присъствието им запали искрата на ожесточени разисквания. Още в миналото гадните копелета сложиха ръка на Нортпойнт — кулата в края на Понтус откъм моста — което позволи и да настъпи Първият поход. Без значение дали ни харесва, или не, в момента основна задача на Ордо Коструо е поддръжката на моста за целите на императора. Все стари рани — той погали гладкия си череп, сякаш все още не бе свикнал с него. — Остарявам вече за такива неща, макар че ми казват, че изглеждам по-млад, откакто дойде ти, съпруго.
Тя се усмихна почтително, борейки се вътрешно с опасенията си за предстоящата вечер.
— Лейди Юстина ме предупреди да бъде много внимателна тази вечер, съпруже.
— Юстина обича да внася драматизъм. Стой близо до мен и аз ще се грижа за теб.
— Няма да ви разочаровам.
— Скъпа моя, та ти ще си каймакът на приема — усмихна се той.
Каретата се понесе по дълга улица, обрамчена от палмови дървета. Щом спряха, наоколо зазвучаха тромпети, а стражари в червени сака им помогнаха да слязат. Арканум стражата се бе разположила от двете страни на пътя към входа, докато Мийрос поведе Рамита по стълбите, а тя отбеляза като знак за добрата им дисциплина, че само половината от тях се зазяпаха с отворена уста към двама им. Предполагаше, че никой от тях досега не бе виждал сари. Или пък може би разголения корем на някоя жена на публично място.
Юстина бе заплашила да изгори всичките ѝ сарита, но да не допусне тя да ги облича на публични места, но Рамита бе потърсила и получила разрешението на Мийрос, с което си спечели и превес над Юстина. Сега носеше най-богато украсеното от новите ѝ придобивки, които жената на Викаш Нурадин бе купила с огромно удоволствие в Баранаси.
Прилепналият златен корсаж бе украсен със сини стъклени мъниста, които влизаха в тон с причудливите краски, ушити на ръка върху сарито във формата на благовещаещия Слон Ган, така умело подредени, че всяка тяхна извивка разкриваше нова форма, а всяка форма се разгръщаше в цялото. Рамита бе издърпала една от крайните дипли на сарито върху главата си, с която да покрие лицето си. Златна обица на пъпа ѝ украсяваше плоския ѝ корем. Носеше сватбените си гривни и верижка на носа си, която се прикрепяше към лявото ѝ ухо. Хурия бе поставила бинду скъпоценен камък ни челото ѝ — ален рубин, а една от слугините на Юстина бе оцветила ноктите ѝ с един от лаковете на господарката си. Устните ѝ бяха в тъмно червен цвят. Същата сутрин Хурия бе изрисувала с къна и ръцете и стъпалата ѝ.
— Всеки поглед ще се обръща след теб — прошепна ѝ тя, докато Юстина мрънкаше. — Не слушай какво ти говори тази завистлива дърта чанта.
Мийрос ѝ се усмихна нежно:
— Изглеждаш сияйно, съпруго. Великолепно чуждоземна. И много красива.
Рамита се изуми от благодарността и топлотата, които предизвикаха думите му у нея.
Мийрос я заведе до върха на стълбите, където ги посрещна сивокос мъж на неопределима възраст, който я зяпна с отворена уста. Рамита стигаше до гърдите му — всички белокожи ли бяха такива гиганти? Представи се като лорд Рене Кардиени, хвърли съмнителен поглед към багрите на къната, докато се навеждаше към ръката ѝ, след което я отпусна притеснено. Очите му не спираха да шарят между корсета, кръста и гърба ѝ.
— Ако всички мъже прекарат вечерта така влюбено вгледани в теб, не знам как ще ги накарам да мислят трезво — отбеляза тихо Мийрос, докато преминаваха през масивните врати.
— Не е ли точно такъв планът? — отвърна тя шеговито.
Всеки на Аруна Нагар знаеше, че нюхът за пазарлък на много мъже изчезваше, когато пред тях се изправи красиво лице. Тя самата не беше от най-красивите на пазара, но определено знаеше в кой момент да използва сияйната си усмивка.
Мийрос я погледа с любопитство:
— Изглежда съм те подценил, съпруго — той звучеше доволно. — Но бъди внимателна: не всеки тук е стар перверзник като Рене Кардиен. Не бъди безочлива, разбрано?
Тя кимна почтително, докато пристъпваха в обширна зала. В сноповете тъмнорозова светлина, процеждаща се през високите прозорци, танцуваха прашинки. Стъпките им отекваха, докато се придвижваха покрай изковани от бял мрамор с нишки от смарагдовозелено и аленочервено, изключително реалистични статуи на властно изглеждащи мъже и жени с диплещи се рокли.
— Линийс, първата ми съпруга — посочи той насреща, към статуя на деспотично изглеждаща жена с ръце насочени към небесата. Стори ѝ се мрачна и горделива. — А това е Еда, втората ми съпруга.
— Майката на Юстина ли? — подшушна Рамита.
— Точно така. По всичко се е метнала на нея — каза той жалостно.
Рамита въздържа смеха си, докато той я поведе напред, към мястото, където се бяха сбрали маговете. Изведнъж настъпи тишина и всяка глава се извърна, когато съобщиха пристигането им.