След известно време това ново усещане да я наблюдават, но не и да я заговарят, започна да става обезпокояващо. Тя идваше от Лакх, а хората там бяха общителни по природа. Наоколо имаше толкова впечатляващи личности — дори самите легендарни Строители на моста, а на нея ѝ бе позволено единствено да слуша непринудените им разговори, да се усмихва глуповато и престорено. Изпълни я напрежение, а нервите ѝ се стопяваха, потънали в отегчение.
— Ам, къде е клозетът тук? — прошепна тя най-сетне.
Алиса, която обикаляше наоколо, се нае да я заведе.
— Как ти се струва приемът, Рамита? — попита тя, докато я водеше през безкрайните коридори.
— Не е като истинските празненства — въздъхна Рамита. — Няма музика, няма танци — не е истински забавно.
— Събиране за забавление — това е нещо ново — измърмори Алиса хладно. — Обикновено не правим такива тук.
— Никой от вас не изглежда да харесва другите — продължи Рамита. — И си личи — всички се държат толкова официално! У дома, ако не харесваш някого, не го каниш на събиранията си — е, не че после не се появяват всички. Но и ти не си задължен да ги пуснеш у вас, а ако ти създават проблеми, просто казваш на някого от момчетата на Чандра-бай и те се погрижват за него.
— Изглежда вие се забавлявате повече от нас. Всичко тук се свежда до политика: с кого да разговаряш, какво да кажеш, с кого да танцуваш, понякога дори какво да облечеш — тя се подсмихна. — Мисля, че всички жени следващия път ще се надпреварват коя да е по-цветна. Но по-възрастните, разбира се, са възмутени, че ти се вижда коремът.
— У дома това е нормално. Мислиш ли, че направих правилния избор с дрехите си?
— Разбира се: хвана всяко око тук. Дори и на най-привлекателните мъже — тя ѝ смигна. — Смятам, че остави правилното впечатление у всички.
Изведнъж Рамита почувства силен прилив на безпомощност.
— Исках просто да заявя, че съм от Лакх и че имам право да бъда себе си. Нямах никакво желание да привличам каквото и да е друго внимание — тя вирна брадичка. — Жената от Лакх е винаги вярна на съпруга си.
Алиса се усмихна многозначително:
— Скъпа моя, какви прекрасни думи. Но когато си омъжена за един досадник в продължение на половин век, може и да се почувстваш малко по-различно. А съпругът ти е възрастен… някои се чудим дали може все още…? — тя въздъхна съчувствено. — Всички съжаляваме ужасно много за теб, мила моя. Искаме единствено времето ти тук да е възможно най-безпроблемно, преди да те изпратят обратно у дома.
Странно усещане обзе Рамита.
— Да ме изпратят у дома ли? Но аз скоро ще зачена.
Затова ли всички си мислят, че съм просто едно временно развлечение, дори и тази жена тук, която считах за приятелка?
— Ще видите.
— Разбира се, скъпа — Алиса се облегна на стената, по лицето ѝ пробягна лукава усмивка. — Чудя се обаче от кого ли? Толкова много от младите мъже умират за свежа плът.
Рамита почервеня:
— От съпруга си — скръцна тя със зъби.
Наистина ли нямам, никакви приятели тук? Тя изтича към тоалетните и заключи вратата след нея. Постоя за момент сама в опит да запази самообладание. Когато излезе, на стената, до която допреди малко стоеше Алиса, сега се облягаше емир Рашид Мубарак.
— Лейди Мийрос. Или да те наричам Рамита? — попита Рашид сладко на лакхски.
Наложи ѝ се да преглътне два пъти, преди да отвори устата си.
— Господарю — тя пристъпи покрай него, но той сложи ръка върху нейната — нежна, но здрава като стомана.
— Позволи да те придружа, мила моя — предложи той. — Не се намира лесно пътя из този лабиринт.
Ръката му стоеше огромна върху китката ѝ и тя усети как се разтрепери, докато той я поведе през коридори, които виждаше за първи път, и излязоха към един малък двор, изпълнен с богатия аромат на плумерии. Отрупани с листа клончета ги обграждаха, изпълваха малкия двор.
Емирът се обърна с лице към нея — беше толкова висок, че тя стигаше само до гърдите му. Все още стискаше ръката ѝ, а за нея тази близост беше интимна и едва доловимо заплашителна.
— Е, Рамита, сигурно ти е тежко така да те отнемат от любимите ти хора — мелодичният му глас галеше сетивата ѝ. — Семейство, приятели, любовници…
— Не знам какъв е този двор, емире — опита се страхът да не проличава в гласа ѝ.
— Имаше ли млади мъже в живота ти у дома в Баранаси? Някои красиви млади мъже?
За момент светлината се отрази някак особено в лицето му и тя отново виждаше лицето на Казим, отново седеше с него на покрива и той ѝ нашепваше нещо, в една от многото нощи, изгубени в миналото, преди толкова малко месеци, но като че ли в някой отминал живот. Опита се да се отскубне от хвата на емира, но той я държеше здраво.