— Стой, Рамита, не се страхувай. Аз съм тук да ти помогна. Знаеш ли, аз съм си романтик. Искам да видя как заживяваш щастливо завинаги. Имам слабост към младите любовници. Любовници като теб и Казим.
Сърцето ѝ замря. Знае за Казим — и кой знае какво още?
Зад тях се разнесоха стъпки.
— Рашид — гласът на Антонин Мийрос прозвуча грозно след красотата в гласа на Рашид, но за Рамита в този момент той звънтеше като камбанки.
Устните на емира потръпнаха:
— А, Антонин. Открих младата ви съпруга да се лута, очевидно изгубена — той му подаде ръката ѝ, сякаш бе някаква награда. — Връщам ви я. Надявам се за в бъдеще да сте по-внимателен.
— О, със сигурност ще съм, Рашид, със сигурност ще съм — Мийрос пое нежно ръката на Рамита в своята. — Ела, съпруго. Тъкмо ще сервират ястията.
Поведе я бавно отново към залата, но тя едва дочуваше думите му. Умът ѝ препускаше. Как бе разбрал емирът? Тя дори не си бе помисляла за Казим тази вечер…
Тогава я осени отвратителна мисъл: имаше човек, който тя бе допуснала свободно в главата си. Алиса сигурно бе поровила в ума ѝ за забавление. Тръпка пробягна по тялото на Рамита, сякаш пред нея стояха сноп змии, гърчещи се в тъмнината.
— Справи се добре, съпруго — каза ѝ Мийрос, докато се прибираха към двореца. — Беше притихнала, любезна и сдържана — той погледна леко встрани от нея. — Какво се случи с двама ви с Рашид?
Рамита внимателно изпразни съзнанието си.
— Каквото и той ви каза — но се случи, защото Алиса ме остави сама.
— Алиса? Не е обичайно за нея. Сигурно нещо е отвлякло вниманието ѝ.
Или пък някой? Рамита почти даде глас на съмненията си, но се спря. Мийрос познаваше Алиса много по-дълго от нея и очевидно двамата с Юстина я харесваха. Много добре, каза си тя, но ще сложа край на уроците си с нея.
— Приемът успешен ли беше? — попита тя.
Нямаше никакви танци и се дочуваше много малко смях. В нейните очи събитието бе напрягащо и безрадостно.
Мийрос изсумтя:
— Просто продължение на изминалата седмица. Няма за какво да се притесняваш — той отново звучеше изтощен.
— Каквото притеснява съпруга ми, притеснява и мен — отвърна тя непоколебимо.
Той я погледна.
— Добре, щом е така — в действителност открих Ордена, за да призова към миролюбиво използване на гносиса. Но инквизиторите сложиха ръка на Нортпойнт и ме принудиха да избирам между моста и войната. За беда или за щастие, аз избрах моста и оттогава императорските инквизитори контролират успешно Ордена. Позволиха ни да продължим да съществуваме като орден, единствено, за да поддържаме моста, а това пося разделение в редиците ни. Инквизиторите подкупиха някои от членовете ни и сега те са им предани. Други просто са свели глава и правят каквото им се каже. Мнозина от Ордена сега искат да се борят с това, но истината е, че сме били мирно настроени в продължение на векове. Оставили сме средствата на войната, а и сме много малко. С една битка вероятно ще понесем пълно поражение.
— Вие на коя страна сте, съпруже?
— На страната на мира, както винаги, но не е толкова лесно, макар че като основател, аз имам право да налагам вето. Войнски настроените надминават по численост миролюбивите, но са разделени между Похода и шихада. Рашид Мубарак, например, подкрепя шихада. Рене Кардиен оглавява фракцията на Похода. А аз стоя някъде между тях, опитвайки се да поддържам верността на Строителите към изначалните ни принципи на образование, търговия и мир. Само че, съпруго, се провалям неимоверно. Синът ми е мъртъв. Дъщеря ми си пропилява живота. Единствено в пророчеството ми се крие надеждата, че ако ти и аз имаме деца, те някак ще успеят да спасят Ордена — затова и бракът ни трябва да е плодовит, макар и да се наложи да изминат поне двайсет години преди децата ни да са готови да изиграят своята роля. Трябва да оцелеем през наближаващия Лунен отлив, както и през следващия, а надеждата изглежда така изгубена. Но тъй като живях толкова дълго досега, мога да издържа още — той стисна ръката ѝ. — Съжалявам, че слагам такова бреме върху плещите ти, моя прелестна съпруго.
Изглеждаше изгубен, като малко момченце. Рамита разбра само част от това, което той каза — разговорите за политика бяха сложни, а и я занимаваха по-неотложни притеснения. Какво още е научила Алиса от мен? Призляваше ѝ само от мисълта, но за момента отблъсна страха си. Сложи ръката си върху неговата и също я стисна.
Капитан Клин ги съпроводи до дома им и тя последва Мийрос по стълбите. Той я изпрати до вратата на стаята ѝ, но тя го погледна и поклати глава: