Скифът му изчезна за броени минути в нощното небе.
Оттам насетне те тръгнаха пеш, от село на село, от безопасността на една къща на друга, обслужвана от прислугата на амтехиански скриптуалисти. И сякаш навсякъде ги очакваха. Вечерите Харун прекарваше с останалите свещени мъже, но след това се връщаше с разнообразни новини. Повечето разговори, разбира се, се въртяха около шихада: предполагаше се, че Салим води преговори с моголите; че Джавон скоро сигурно също ще се присъедини към шихада; че рондийците получаваха подкрепления, а бежанци вече напускаха Дхаса, предвещавайки бедствието. По пътя си те в действителност видяха много такива хора, превиващи гръб под тежестта на багажа си, крачейки стоически през прахоляците.
Една нощ в края на месеца, под пълната луна, осветяваща мрака като ден, те влязоха в Йебусалим, притаили се в задната част на обрамчена със завеси каруца, теглена от камила. Проповедниците от Баранаси разказваха, че Йебусалим е обсаден, че е под постоянни нападения, и въпреки че Казим не съзря следи от армии или битки, стените към вътрешността на града наистина бяха строго охранявани от многобройна ферангска стража.
— Султанът събира армията си на изток от възвишенията Готан — обясни му Джамил. — Само побърканите рондийци биха тръгнали да се бият посред лято. Инквизицията не постигна съгласие за предприемането на военни действия през зимата, а и след десет години спорове, трябва да сме благодарни, че въобще стигнаха до някакво решение — гласът на кеши капитанът беше студен и дързък.
Вместо да пристъпят към вътрешността на града обаче, те завиха по заплетените улички на покрайнините му. Навсякъде гъмжеше от хора, вдигаше се невъобразим шум, въртеше се усилена търговия и натрапчива религия — търговци и проповедници се съревноваваха за клиенти, нападаха случайните минувачи с обещанията си за рая.
— Отчаяно се опитват да прокарат колкото могат повече от бизнеса си, преди да им се наложи да избягат заради настъпващите походници — отбеляза Джамил. — Пазарите остават отворени и след полунощ: все някак търговците трябва да изхранват гладуващите си семейства и да задоволяват опиумната си зависимост. Градът се е превърнал в същинска помийна яма — в гласа му се усещаше лека осъдителност.
Преминаха покрай пияни войници с метални ризници и червени табарди, които кълняха всички наоколо и си проправяха грубо път по тесните улички. Изглеждаха огромни и глупави. Джай бе обгърнал с ръце треперещата Кайта, а Харун бе забил нос в някакъв свитък и на Казим му остана единствено да си говори с Джамил.
— Близо до Дом ал-Ахм ви очакват стаите, в които ще се подслоните — каза Джамил. — Има някого, с когото трябва да се срещнеш.
Казим го изгледа.
— „Няма никакви задължения“, нали помниш?
— Разбира се. Но ние можем да ти помогнем, ако искаш да видиш отново момичето си.
— „Ние“ ли?
Джамил просто се усмихна.
Копеле.
— Писна ми да си играете с мен — изрева Казим.
Джамил се наведе към него:
— Огледай се добре, Казим: това е Хеб, попаднал под влиянието на белокожи пияници с по-малко разум в главата и от камилата, теглеща тази каруца. Как се случи това ли? Антонин Мийрос и неговият Ордо Коструо позволиха да се случи. Защото той отказа да последва здравия разум и праведността и да удави императорските легиони. И продължава до днес да отстоява предателството си като не слага край на безумното си деяние, не подкрепя шихада. Това зло, покварено същество се въргаля в планини от злато, които императорът му връчи за долното му предателство.
Казим не изглеждаше заинтересован.
— Дошъл съм за Рамита, нищо повече.
Джамил мушна с пръст Казим в ръката:
— О, това те засяга и още как, Казим Макани, защото Антонин Мийрос наскоро разкри пред всички, че има нова съпруга.
Казим настръхна целият. Очите му срещнаха погледа на Джамил в недоумение.
— Има нова съпруга от Лакх — продължи безпощадно Джамил, — която се казва Рамита Анкшаран.
Казим зяпна.
— Но Мийрос… той е мъртъв от години — та той е само легенда, не е истински човек.
— Той е джадугара и е откраднал твоята жена — отвърна Джамил шепнешком.
Гърлото на Казим се сви: Мийрос беше страшилището от всяка приказка за Походите, въплъщението на Самия Шайтан.
— О, Боже мой, Рамита! — той зарови глава в ръцете си. — От кога знаеш за това? — процеди през зъби той. — Защо не ми каза по-рано?
— Щеше ли да ми повярваш? А ако ми беше повярвал, щеше ли въпреки това да дойдеш с нас, или щеше да се откажеш и да се върнеш у дома? — попита Джамил, гледайки го изпитателно. — Сега си тук и вече знаеш истината. Какво ще направиш, Казим?