Казим се пазеше като с щит с момчето в полусъзнание, а остриетата им отзвучаваха едно в друго отново и отново, докато Казим не успя да се изправи и да захвърли момчето от Хеб в противника си. Благородникът улови злочестника и го постави право на пътя на следващия удар на Казим. Мечът му изсвистя в слепоочието на момчето и то се свлече в безсъзнание, а новият го захвърли настрани. Устните му се разтеглиха в злобна усмивка и острието му проблесна, но Казим вече се бе отдръпнал настрани. Спусна се отново към противника си и остриетата им иззвънтяха и се заключиха едно в друго. Казим се приближи и посегна да удари с челото си носа на благородника, но някак не успя да го достигне и отново беше отблъснат назад. Вече предпазливо, той започна да обикаля около него. Онзи все още се подсмихваше.
Арогантно копеле. Сега ще видиш ти! Казим се нахвърли срещу него в любимата си атака: изстреля се напред и приклекна на един крак, изправил меча си високо в защита, и замахна с левия си крак, но съперникът му плавно се отдръпна назад и отвърна с поредица от мощни удари. Казим се претърколи настрани и се изправи тъкмо навреме, за да поеме висок удар и да го отклони. Младият благородник се засмя развеселено и заобиколи от дясната му страна. Казим последва движението му, завъртайки се в кръг.
— Много добре, Казим — прошепна той. — Бързо се учиш.
— Млъквай, гъзолизецо!
По дяволите, биваше си го никаквеца — приклекна назад тъкмо с необходимия един сантиметър, за да пропусне покрай носа си ключовия удар от следващата комбинация от атаки на Казим, и заби върха на оръжието си право в корема му. Отдръпнаха се един от друг отново, вече едва поемащи си дъх.
— Справяш се страхотно, Казим Макани — каза благородникът, оттегляйки се на безопасно разстояние и вдигна оръжието си, за да отбележи края на съревнованието им. — С малко повече усилени тренировки ще си един от най-добрите ни. Ще те предадем в по-способни ръце, ще те изправим пред широките рондийски мечове. Джамил ще те обучава, а и аз, понякога.
— Ти ли? — отвърна презрително Казим. — И на какво мислиш, че можеш да ме научиш ти?
Лицето на мъжа се изопна.
— На какво ли, наистина? — отвърна той замислено. — Ами, да видим…
Той посегна с лявата си ръка и изведнъж, като че ли прободен и размятан от невидим бик, Казим бе запратен на десет метра по мръсната земя, разбивайки се право в една от стените. Със свистене въздухът се изби от дробовете му, но той успя да се изправи на крака, за да отбие някак удара на острието на противника си. В този миг онзи размаза ботуша си в пищяла му и Казим отново се свлече на земята. Невидим юмрук го стисна за гърлото и го захвърли във въздуха, а лицето му изстърга по едрозърнестия пясък.
Сега благородникът вече се превиваше от смях, а около врата му се разкри олюлявайки се смарагдов скъпоценен камък. От ръката му полетя зеленикав лъч, а Казим се сниши и извъртя, в момента в който лъчът изсвистя над главата му и се разби в каменната стена зад него. Пореден лъч се насочи към него, принуждавайки го да се хвърли на другата страна, но когато отново се изправи, невидим удар се разби право в стомаха му и го запрати назад, затръшвайки го в стената, и той се свлече в прахта, превит на две.
Благородникът насочи върха на острието си към устата на Казим:
— На кого ще викаш гъзолизец сега, а? Ето, близни си от това.
Казим се отдръпна и притисна ръка към устата си, щеше да повърне и вече не му пукаше какво ще направи онзи човек с него. Беше ужасѐн, но не и толкова изпаднал, че да покаже слабост пред този напудрен Шайтан.
За негова голяма почуда, онзи се подсмихна одобрително, наведе се и сложи ръка на рамото му:
— Имаш още много да учиш, момче. А това е и първият ти урок: не се опълчвай срещу маг. Казвам се Рашид. Аз съм мъжът, при който Джамил те доведе. И мога да те заведа при любимата ти Рамита — той се усмихна, когато ченето на Казим увисна. — Нека бъдем приятели, Казим, син на Раз Макани. Можем да направим много един за друг.
И отново към Казим се протегна ръка, предлагаща много и изискваща нищо. Поне за сега.
Той я пое и остави Рашид да го вдигне на крака. След което го потупа по рамото отново.
— Ела да хапнем и ще ти разкажа повече за индранската ти красавица и с какво беше облечена тя на приема на Ордо Коструо миналия месец.
Казим го погледна вторачено, а сърцето му заблъска силно в изнемогналите му гърди.
През цялата следваща седмица Казим тренираше с Джамил. Както и бе подозирал, Джамил също беше маг и не се свенеше да използва силите си, за да победи в боя. След края на всяка битка Казим оставаше съсипан и кървящ и макар Джамил да прокарваше пръсти по сините и раните му, облекчавайки болката, той все още се чувстваше като изстискан, със сили, които едва му стигаха да яде. Не му оставаше време да се види с приятелите си, докато една вечер Джай не го потърси, когато лежеше на покрива, загледан в безбройните звезди на небето. Тук беше по-студено през нощта, отколкото в Баранаси, но небето беше по-ясно. Беше Мрачнолуние, последната седмица от месеца.