Выбрать главу

— Какво има, братко? — попита Казим, осъзнавайки че Джай е някак неспокоен.

— Днес на сук пазара видях Хурия — започна Джай и Казим едва не подскочи, разтреперан от вълнение.

— Хурия! Наистина ли? Видял си я? — той стисна ръката на Джай и го обсипа с въпроси. — Как е тя? Рамита беше ли с нея?

— Успокой се, братко! Хурия е добре, беше сама, ако не броим двамата рондийски стражари. Заведе ме в един омалистки храм, където можехме да поговорим за малко. Рамита е добре и двете са добре, или поне са добре нахранени и имат охолен покрив над главите си. Но Хурия ми каза, че онзи джадугара държи Рамита окована на леглото ѝ и я обладава всяка вечер. Каза, че чува писъците ѝ, но никой не може да се намеси — Джай потрепери.

Ярост премрежи погледа на Казим. Той се изправи и започна да крачи по покрива, стиснал юмруци, а образът на красивата му възлюбена изникна в съзнанието му — прелестното ѝ лице, разкривено в агония, завзе ума му изцяло. По лицето му се стекоха сълзи и той ги избърса с един жест. Отчаяно искаше да я избави оттам.

— Трябва да я спасим, братко — изстена той. — Трябва да унищожим онова животно, наш дълг е!

Казим стисна ръката на Джай и го прегърна.

— Ти си мой истински брат, Джай. Заедно ще разпнем онзи луд човек, ще си върнем Рамита и ти ще се ожениш за Хурия и ще бъдем герои — принцове сред простолюдието — той го хвана за раменете. — Ти и аз, братко! Ще убием Мийрос и ще спасим жените си.

— Но Кайта…

— Ха, забрави за нея. Хурия е много по-красива. Винаги съм вярвал, че ще се ожените с нея.

Джай изглеждаше несигурен.

— Не мисля, че тя би ме поискала за мъж, Каз — изглежда сякаш желае много повече. Понякога, да ти кажа, даже ме плаши.

— Да бе! Човече, не се притеснявай: познавам сестра си и тя е идеална за теб. Но първо трябва да измислим начин как да убием онова копеле Мийрос — той сложи ръка на дръжката на меча си. — Онези джадугара от Кеш си мислят, че ме използват, но всъщност аз използвам тях. Ще освободим Рамита и ще живеем като принцове!

20.

Предателство

Тримурти

Трите главни омалистки божества или омалистката Света Троица е позната също като „Тримурти“. Бараман е Създателят, но тъй като великата му задача вече е изпълнена, той рядко е удостояван с молитва при поклонения. От друга страна, всички омалисти се прекланят пред Вишнараян, който защитава и подкрепя съзиданието и пред Сивраман, властника над смъртта и прераждането, и ги възхваляват.

Ордо Коструо, глава „Йебусалим“
Йебусалим, континента Антиопия
тани (апрафор), 928 г.
три месеца до Лунния отлив

Казим е тук. Беше мечтала да чуе тези думи, молеше се те да достигнат до ушите ѝ, а сега те нарушиха крехкия мир в света ѝ. През последните, отлетели като в миг, четири месеца тя постепенно бе успяла да се освободи от предишния си живот и да открие хармонията в новия; вече изминаваха дни без да се замисли за дома. Съпругът ѝ, в началото отблъскващ, се бе превърнал в нейния уютен пристан.

Но ето сега всичко се върна отново с гръм и трясък: виещите се улички на Баранаси, и хорската врява по тях, топлината на прегръдката на майка ѝ, смехът на баща ѝ, глъчката у дома. И Казим — на покрива, целувайки я. Казим — вдигнал поглед към луната, мечтаейки си за пътешествия и приключения, прехвърляйки наум битките на улицата с другите момчета или някоя победа на каликити, отбелязана в последния миг от играта. Топлината на ръката му, обвила раменете ѝ, мускусният мирис на тялото му, допирът на наболите му мустаци по бузата ѝ… Рамита обичаше Казим откакто се помнеше, но мисълта да го види отново направо я ужасяваше.

Съпругът ѝ бе мил и внимателен, но все пак беше маг: можеше да изважда която и да е мисъл от главата ѝ, когато си поиска. Една-единствена случайна мисъл за Казим в ума ѝ можеше да го обрече на смърт. В съзнанието на Рамита изплуваха картини на яростта на съпруга ѝ, заварил я с друг мъж, с един обикновен човек. Какво ли щеше да стори той с Казим, Хурия или с Джай? Страхът за тях почти я обездвижваше.

Двете с Хурия стояха с часове заедно, създавайки и отхвърляйки трескаво стотици различни планове — как да избягат в пустошта, как Рамита да умолява на колене съпруга си да разтрогне брака им и да я пусне да си върви, как да принуди Казим да си тръгне… Рамита дори заявяваше разпалено, че ще се самоубие, за да може Казим да се откаже от нея веднъж завинаги.