Тя се отдръпна за миг:
— Насам, следващата стая — изрече задъхано тя.
И в следващия миг отново го целуваше страстно, докато се приплъзваха по стената и пропаднаха през завесите на вратата върху ниско легло с меки завивки и дюшек, който ги обгърна.
В разпалена страст той придърпа салвара ѝ и я стисна за ханша. От устните ѝ в ухото му се откъсна стон, когато той вдигна полите ѝ над кръста. С лице на обезумял той издърпа клина ѝ. Тя сякаш искаше да изрече нещо, но за приказки нямаше време. Той легна върху нея, издърпа нагоре куртата си и освободи твърдия си член, целуна устните ѝ и се вля в нея. Тя трепна от болка, докато той не достигна във влажните ѝ дълбини, и въздъхна в устните му, когато я изпълни, разтвори широко крака и ги залови за кръста му.
Той се движеше лудо: плясък на плът в плът, яростни въздишки и изригване, назряващо в цялото му тяло, бореше се да го удържи, още само миг, но беше прекалено силно, по-силно от него, и той изстена, а семето му се изля в нея, докато той дишаше тежко и повтаряше задъхано в лицето ѝ:
— Обичам те, обичам те, обичам те…
Стояха загледани един в друг, задъхани, с потна кожа и разголени души. Беше като цяла вечност, а сигурно не бяха изминали и няколко минути, когато престореният на Рамита глас на Хурия зазвуча:
— Тъкмо привършват, сигурна съм.
Той изруга: толкова малко време… Изправи се, олюлявайки се, и се облече бързо, а тя последва примера му. Спусна салвара си над мокрото петно, избило на чатала на клина ѝ. Лицето ѝ вече сякаш скърбеше.
— Ще дойда скоро отново и ще те измъкнем оттук, обещавам — прошепна той.
Тя се усмихна вяло и го бутна към вратата.
— Върви! — тя стисна бързо ръката му. — Обичам те.
След това го последва навън.
Хурия се изправи с прикрита усмивка и изрече високо, за да се чуе навсякъде:
— В продължение на седмица трябва да поднасяме дарове тук, за да се пречисти и освети храма. Единият или двамата чейла трябва да дойдат отново тук утре по това време. Това е всичко за днес.
Докато Казим все още се мъчеше да успокои дишането си, той срещна погледа на Рамита. Всички чувства към нея все още бушуваха в душата му, неукротени от тази кратка среща. Утре, изрече той без глас, а тя кимна, леко притеснена. Омпрасад ги поведе и те напуснаха двореца с поклон, докато не се изгубят като точици, проправяйки си път през тълпата, миризмите и звука навън.
Джай хвана Казим за рамото.
— Да не би вие двамата да…?
Казим кимна.
— Силно се надявам да спазиш всичките си обещания към сестра ми, Каз — отвърна Джай с тих глас като по-големия грижовен брат.
Казим се обиди от тона му:
— Нали казах, че обещавам? Ще прережа гърлото на онзи стар козел, ще се оженя за нея и ще бъдем заедно завинаги. Ще видиш.
Беше превъзбуден. Вкуси съвсем за кратко от екстаза, който щяха да споделят един ден, но това означаваше много за него — бе я заявил като своя и само своя, без значение колко често Мийрос се възползваше от нея.
— Ще видиш, братко! — захвърлил яда си, той обви с ръка рамото на Джай. — Рамита, тя е сладка като мед, дори по-сладка, като богиня апсара, като небесна нимфа…
Рамита клечеше в тоалетната и плискаше с вода слабините си, в опит да се отмие. Едва не изпищя, когато Хурия плъзна вратата, за да влезе.
— Chod! По дяволите, не може ли човек да има малко лично пространство тук? — беше на ръба на истерия.
— Шшш! — намръщи се Хурия. — Виждала съм те да пикаеш, да сереш и да повръщаш, а и ти мен, и освен това между нас двете няма такова нещо като лично пространство. Така че млъкни и ме чуй: наредих да напълнят ваната. Никой не подозира нищо, кълна ти се.
— Съпругът ми ще се прибере скоро! Аз трябва…
— Рамита, няма да си дойде с часове напред — успокой се, дори не е станало обяд още. Единственото опасно сега е да изпаднеш в паника. Дишай, връщам се след минутка — след малко се върна с малка манерка, от онези, които си носеха мъжете. — Ето, пийни. Ще ти помогне.
Рамита седна на пода, сдържайки сълзите си, смазана от всички чувства в себе си — отчасти на щастие, отчасти на пълен ужас, и нещо, което не можеше да определи. Тя помириса течността в манерката.
— Какво е това?
— Арак, пийни си, само една глътка — Хурия клекна зад нея и обви ръце около гърба ѝ. — Добре ли си?
Рамита кимна.